Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - С. З срещу решение № 18 от 17.02.2016 г., постановено по адм. дело № 508/2015 г. по описа на Административен съд – С. З, с което е отменен негов отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо № 349000-17347/10.11.2015 г. и е върната преписката за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на Й. А. Н., при съобразяване на указанията на съда по приложението на закона.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията на чл. 4, ал 2 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД) и е допустимо обработването на лични данни за целите на журналистическата дейност, тъй като лицето Й. Н. не се легитимира като журналист. Счита се необоснован и изводът на съда, че исканата информация е свързана с обществения живот на страната и попада в кръга на информацията, определена като обществена от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ). Иска се отмяна на съдебното решение.
Ответникът Й. А. Н. не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни мотиви относно правилността на постановеното съдебно решение.
Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение № 18 от 17.02.2016 г., постановено по адм. дело № 508/2015 г., Административен съд – С. З е отменил отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо № 349000-17347/10.11.2015 г. на директора на ОДМВР отм. а Загора и е върнал преписката за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на Й. А. Н., при съобразяване на указанията на съда по приложенито на закона.
След като е обсъдил събраните по делото доказателства, от фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че Й. Н. е подал заявление до Министерство на вътрешните работи (МВР) с искане да му бъде предоставена информация за трите имена на лицата – ръководители на отдели/сектори „Пътна полиция” за всички областни дирекции на МВР, за периода от 2000 - 2015 г. Информацията е заявена за получаване на хартиен носител, под формата на справка. На основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, заявлението е препратено за произнасяне на ОДМВР и СДВР, като отделни субекти по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. С оспореното писмо директорът на ОДМВР отм. а Загора се е произнесъл по препратеното до него заявление, като е отказъл да предостави исканата информация. Мотивите за отказа са, че исканата информация не е обществена, данните касаят физически лица и разкриването им би представлявало нарушение на принципа за защита на личните данни.
От правна страна съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато нарушение на материалния закон. Посочил е, че конституционно закрепеното право да се търси и получава информация е намерило своето развитие в ЗДОИ, като съгласно чл. 2, ал. 1 от закона всяка информация, свързана с обществения живот и даваща възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на задължените субекти е обществена. Съдът е посочил, че в случая директорът на ОДМВР отм. а Загора е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, както и че исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, тъй като ръководителите на сектор "Пътна полиция" са длъжностни лице в системата на МВР, упражняват властнически правомощия, в това число при наличие на делегиране на права и адмнистративнонаказателна дейност, издават административни актове, т. е. дейността им е свързана с обществения живот в страната. Като административни ограни същите се персонифицират с лицето, назначено да упражнява посочената длъжност и информацията макар да касае физически лица, се отнася до качеството им на длъжностни лица, т. е. не става дума за информация, свързана с лични права на конкретни граждани, както е приел административният орган. Освен това съдът е посочил, че не е налице и хипотезата на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ - не се искат лични данни, които да са такива и по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, тъй като данните са за лица, заемащи публични длъжности. В този смисъл съдът се е позовал и на разрешението, дадено в решение № 4 от 26.03.2012 г. по к. д. № 14/2011 на Конституционния съд на Р. Б. На последно място, съдът е приел, че заявителят е журналист и съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо за целите на журналистическата дейност, доколкото не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. Така постановеното съдебно решение е правилно.
При липса на спор по фактите, постановеното решение е съобразено с нормите на матералния и процесуален закон.
Правилно е прието, че сезираният с искането субект е задължено лице на основание чл. 3 от ЗДОИ, както и че отказът да бъде предоставена исканата информация е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия и в предвидените от закона срокове и форма.
Правилно съдът е приел, че исканата информация е обществена и не представлява защитени лични данни.
Имената на лицата, които упражняват властнически правомощия и издават актове в качеството си на държавен орган, представлява официална обществена информация, която се събира, създава и съхранява по повод дейността на държавните органите и на техните администрации и достъпа до тази информация е свободен, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ, при съблюдаване на изключенията, посочени в закона - чл. 13, ал. от ЗДОИ. Безспорно, настоящият случая не попада сред тях. В този смисъл е налице трайна и непротиворечива практика на ВАС.
Правилно съдът е приел, че исканата информация не представлява защитени лични данни, тъй като информацията, свързана с упражняване на властнически правомощия от конкретно лице не е свързана с личния му живот, а с обществения. Не е допустимо овластени държавни служители да бъдат анонимни и оповестяването на имената им не води до нарушаване на техни законни права и интереси.
Следва да бъде отхвърлено възражението в касационната жалба, че решението е порочно, тъй като съдът е обосновал изводите си и с доводи за наличие на основанията по чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД, а заявителят не е доказал качеството си на журналист, за да е налице изключението, посочено в цитирания текст. Съдът е изложил тези си доводи на последно място и те не са решителните, за да изгради извода си за порок на оспорения акт. Съдебното решение е правилно, тъй като за отмяната на обжалвания отказ за предоставяне на достъп до обществена информация са напълно достатъчни доводите относно приложението на ЗДОИ. Спор дали името на Й. Н. е достатъчно известно, за да се приеме качеството му на журналист за ноторен факт е напълно излишен. В случая, относимото е, че става дума за искана информация, която има обществен характер и не касае защитени лични данни.
Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират.
По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 17.02.2016 г., постановено по адм. дело № 508/2015 г. по описа на Административен съд – С. З. Решението не подлежи на обжалване.