Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. П. В. срещу Решение № 425 от 24.11.2016 г., постановено по адм. дело № 476/ 2016 г. на Административен съд– Враца (АС Враца), с което e отхвърлен иска му, предявен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“– София (ГД ИН). В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като счита, че от съда са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложен материалния закон. Посочва, че видно от представените доказателства по делото безспорно се установява, че времето за къпане е крайно недостатъчно и с това се нарушава правото на лична хигиена по чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС). Моли да се отмени обжалваният съдебен акт, като вместо него се уважи предявеният иск и се присъди обезщетението, така както е претендирано.

Касационният жалбоподател А. В., в съдебно заседание, чрез адв. Д. от ВАК поддържа жалбата и моли за отмяна на съдебното решение.

О. Г дирекция „Изпълнение на наказанията“– София в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Л. оспорва жалбата. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, като спрямо него не са налице отменителни основания, с оглед на което моли същото да се потвърди.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилни изводите на съда относно липсата на предпоставки за ангажиране на отговорността на ГДИН по ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ), като счита, че решението на АС - Враца следва да остане в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и...