Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от М. Т. А. с адрес в [населено място], чрез процесуален представител адвокат М. Б. Б. срещу решение № 17 от 27.06.2016г. на Административен съд Русе по адм. дело № 169/2016г. С него се отхвърля оспорването по жалба на М. А. срещу решение № 2153-17-63 от 10.05.2016г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане № 2140-17-187 от 25.03.2016г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе за отказ да й се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Поддържа се, че спора е изцяло правен при изяснена фактическа обстановка с нарушения на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ Русе не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу цитираното решение и разпореждане, съдържащи отказ да бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от доказателствата по преписката е установил, че с ЕР на ТЕЛК от 16.12.2013г. на А. е определена 95% ТНР с дата на инвалидизиране 2.10.2013г. и срок на инвалидността 1.12.2015г. Въз основа на заявление е отпусната лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 1 КСО. След преосвидетелстване с решение на ТЕЛК от 18.11.2015г. е определена 50% ТНР с дата на...