Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Л. Б. Й. от гр.[населено място],[жк], [адрес] против Решение №5757 от 29.08.2016г. на Административен съд София-град по адм. д.№ 7789 по описа за 2015г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/№ Р-22221114001776-091-001/30.04.2015г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1004/06.07.2015г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице за данъчни периоди м. 02., м. 04., м. 07.2009г. и м. 08.2009г. са установени допълнителни задължения по ЗДДС общо в размер на 140 488, 59лв. главница и 87 354, 16лв. лихви.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в това, че съдът недопустимо потвърдил основанието за начисляване на ДДС поради установена дата на достигане на облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС преди началната дата на ревизирания период – 28.01.2009г. В нарушение на процесуалните правила не била извършена цялостна преценка за законосъобразност на РА, а фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд били необосновани. Иска се отмяна на решението и на РА.

Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” София при ЦУ на НАП, чрез юрк.С. оспорва касационната жалба. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АССГ...