ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 11

гр. София, 06.01.2026г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав

Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. касационно търговско дело № 1760 по описа за 2025 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищците Т. Т. и Е. П. срещу въззивно решение на Софийски градски съд.

Ответникът „Банка ДСК“ АД оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

По жалба на ответника въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване на недължимост поради изтекла погасителна давност на присъдени вземания, произтичащи от договор за банков кредит.

За да намери иска за неоснователен, въззивният съд е приел, че погасителната давност не е текла до 26.06.2015 г. съгласно ППВС № 3/1980 г., а след като е започнала да тече от тази дата е била прекъсната с направените взискателя искания от 13.10.2017 г. (за опис на движими вещи и налагане на запор върху трудово възнаграждение) и от 12.11.2021 г. за налагане на запор върху вземания, като не е изтекла до предявяване на иска на 16.02.2022 г. Приел е, че настъпилата по изпълнителното дело перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не препятства прекъсването на давността с действия, извършени след настъпването на перемпцията.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса: „Прекъсва ли започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност искане на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ до съдебния изпълнител, подадено по прекратено по реда на чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнително производство?“, свързан с изложените в касационната жалба доводи за неправилно приложение на закона съобразно застъпената от жалбоподателите теза, че разрешението по т. 3 от ТР № 2/2023 г. на ВКС-ОСГТК, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, се прилага само за случаите, когато по изпълнителното дело, макар и да е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не е издадено от съдебния изпълнител постановление за прекратяване, докато в конкретния случай искането от 12.11.2021 г. следва по време издаденото на 26.07.2021 г. постановление за прекратяване, без да се оспорва изводът на съда за прекъсване на давността с искането от 13.10.2017 г.

Въпросът не отговаря на общото изискване за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Решаващият извод на съда, обусловил изхода на делото, се свежда до приетото, че погасителната давност, с 5-годишна продължителност, не е изтекла към момента на предявяване на иска 16.02.2022 г., но според не само спорното прекъсване от 12.11.2021 г., но и според прекъсването от 13.10.2017 г., по което не е налице спор. С оглед на това поставеният от жалбоподателите въпрос относно значението за прекъсване на давността на действие/искане на взискателя, направено след издаденото постановление за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в конкретния случай не е определящ за този извод на съда, който би бил същият и при липса на прекъсващ давността ефект на искането от 12.11.2021 г. Поставеният въпрос би бил значим само във връзка и с втория съществен за делото въпрос, свързан с приетото от съда, че давността следва да е изтекла до предявяване на иска, а именно дали изминалият след предявяването на иска по чл. 439 ГПК период може да бъде взет предвид съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, какъвто въпрос обаче не е поставен от жалбоподателите (т. 1 от ТР № 1/2009).

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК и направеното искане жалбоподателите следва да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 200 лв.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 1563/14.03.2025 г. по гр. д. № 7106/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

Осъжда Т. Г. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], Столична община, [улица], и Е. Й. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплатят на „Банка ДСК“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................