Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. В. К., В. С. К., И. С. Ш. и П. Т. Ш. против решение №79/09.04.2010 г., постановено от Окръжен съд – Х., по в. гр. д.№ 99/2010 г.

С писмен отговор, ответникът по касационната жалба Н. В. Х., оспорва наличието на касационни основания за допускането до касационно обжалване на решението на окръжния съд.

Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима, по критерия на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да приеме, че обективно съединените искове с правно основание чл. 125, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС, чл. 76 от ЗН и чл. 537, ал. 2 от ГПК са основателни, въззивния съд е направил извод, че по делото е налице сила на пресъдено нещо, с която е установено развалянето на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Съдът е зачел на силата на пресъдено нещо и на това основание, с оглед обратното действие на развалянето на договора, съдът е направил своя решаващ и обуславящ изхода на спора извод – че след развалянето на договора, имотът се е върнал в патримониума на прехвърлителя по алеаторния договор и Г. К. не е могла да прехвърли повече вещни права от тези, които е имала върху имота. Прехвърлянето на правото на собственост от несобственик към момента на сделката не е породило вещноправен ефект по отношение правото на собственост върху притежаваните от ищеца идеални части от собствеността върху имота, поради което, като е зачел наследствените права на ищеца върху спорния имот и е приел за установено, че същия е собственик на ид. ч. от него, уважил е ревандикационния иск за тази идеална част и е обявил за относително недействителна прехвърлителната сделка на основание чл. 76 от ЗН по отношение на него.

В изложението на касационните основания се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, в противоречие с друго разрешение на съдилищата по този въпрос – основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съдът приема това основание, тъй като в изложението се сочат решения на ВКС, но постановени по реда на ГПК отм., които не са от категорията задължителна съдебна практика на ВКС, с оглед разясненията, дадени в ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Сочените материалноправни въпроси са доколко невписването на искова молба и на постановено по нея позитивно съдебно решение по предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на алеаторен договор поради неизпълнение, засяга правата на трети лица, придобили имота на основание възмездна сделка, след влизане на решението в сила и доколко тези трети лица са обвързани от силата на пресъдено нещо и обратното действие на развалянето на договора. Последния въпрос се поставя дотолкова, доколкото третото лице, придобило имота на основание възмездна сделка е и правоприемник на прехвърлителя по алеаторния договор и дали субективните предели на силата на пресъдено нещо се простират спрямо него. По въпроса за действието на вписването по отношение на придобиването на права върху имота от трети лица и даденото разрешение от въззивния съд са представени съдебни решения - №267/2003 г. по гр. д.№1325/2002 г. ІV отд. на ВКС, №219/1986 г. на І г. о. на ВС, Р №109/2009 г. на Окръжен съд – Видин, в които, според касаторите се дава различно разрешение на поставения въпрос, от това на въззивния съд.

Поставените материалноправни въпроси са неотносими към настоящия спор. Вписването на исковата молба и на решението, постановено по спора с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД биха имали отношение към спора тогава, когато е налице конкуренция на права по отношение на спорния имот, т. е. когато е придобито право на собственост в хода на процеса или след него от трето лице. Съдът не се е произнесъл по така поставените материалноправни въпроси. Материалноправния въпрос, обусловил крайните изводи за основателност на предявените искове е, че касаторите Ш. не са придобили право на собственост върху спорния имот, засягащ идеалната част от правото на собственост върху същия имот, принадлежаща на ищеца по делото, тъй като тази идеална част не е била притежавана от прехвърлителите по възмездната сделка към нейното сключване. Липсата на конкуренция на права, придобити върху спорния имот, е довело съда до извод за неотносимост на правния въпрос за действието на вписването на исковата молба и на постановеното решение по нея. Представените съдебни решения, като доказателства за наличието на противоречиво разрешаване по поставения материалноправен въпрос, са при различна фактическа обстановка от тази по конкретното дело и са неотносими към настоящия правен спор. В тях се касае за придобиване на право на собственост от трети лица, каквото в настоящия случай не е налице и по който въпрос произнасяне от въззивния съд липсва.

Материалноправният или процесуалноправният въпрос, поставен от жалбоподателя в касационното производство по реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК, следва да е от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос е от значение за изхода по конкретното дело тогава, когато е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение. В този смисъл са разясненията, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, посочения от жалбоподателите правен въпрос не е обусловил крайните изводи на съда относно основателността на предявените обективно съединени искове и на това основание така формулираните правни въпроси са неотносими в производството по чл. 288 от ГПК, имащо за цел да прецени допустимостта на подадената касационна жалба.

Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение №79/09.04.2010 г., постановено от Окръжен съд – Х., по в. гр. д.№ 99/2010 г.

Председател: Членове: 1. 2.