О С О Б Е Н О М Н Е Н И Ена съдия Борислав Белазелков

по Определение №9 от 11.12. 2025 г. на Конституционния съд по конституционно дело №5/2025

Представям това особено мнение, тъй като не споделям извода за недопустимост на производството по искането на състав на Шесто отделение на Върховния административен съд (ВАС) за установяване на противоконституционност на разпоредбите на §16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и на чл. 33, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) поради прекратяването на производството по делото пред сезиращия съд.

Съществуването на дело със съответния предмет пред наказателен, граждански или административен съд е повод, а не причина Конституционният съд (КС) да бъде сезиран с искане за обявяване на приложим по делото закон за неконституционен. Причината за сезирането на КС е убедеността на сезиращия съд, че приложимият закон не му позволява да процедира или да реши делото конституционосъобразно.

Ако причината за сезирането на КС отпадне, може да се мисли за прекратяване на производството по отправено искане, но не така стои въпросът, когато само поводът за сезирането на КС изгуби своето непосредствено значение.

На пръв поглед при прекратяване на делото пред административния съд би могло да се мисли за нуждата от произнасяне на КС, защото разпоредбата на оспорения §16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт е преходна и нейното правно действие е изчерпано с прекратяването на 23.01.2025 г. на единственото неприключило производство – това по предложението за избор на главен прокурор. КС обаче е сезиран и с определението си от 10.06.2025 г. е приел да разгледа по същество и конституционосъобразността на разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ЗСВ, която е предназначена да се прилага когато и докато има изборни членове на пленума на ВСС с изтекъл...