Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) – гр. К. срещу решение № 20 от 15.03.2011 г. по адм. дело № 1/2011 г. на Административен съд – гр. К..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото е видно, че с разпореждане № О-08-081-02-00011656 от 01.12.2009 г. длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при РУСО – Кърджали е отказало да отпусне на Й. Ю. Ю. от с. Ш., община К., парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност, удостоверена с представен от нея болничен лист. Този отказ длъжностното лице е обосновало със следните мотиви: "От направена справка в Регистъра на осигурителите и предоставена информация от ТД на НАП – гр. К. се установи, че лицето е заявило, че ще се осигурява за общо заболяване и майчинство от 01.03.2009 г., като е подало заявлението за регистрация на 23.06.2009 г. Съгласно чл. 48а от КСО правото на парично обезщетение имат лицата, осигурени за общо заболяване и майчинство и имащи най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. За самоосигуряващите се лица, в т. ч. и земеделските производители, е необходимо да е изпълнено още едно условие – да са заявили започване или възобновяване на трудовата дейност и да са избрали вида на осигуряването си в сроковете по чл. 1, ал. 3 и чл. 4 от НООСЛБГРЧ. Предвид изложеното самоосигуряващо се лице, което започва дейност и не е заявило осигуряване за общо заболяване и майчинство в определените срокове, не следва да черпи права от собственото си неизправно поведение, следователно лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство и няма право на парично обезщетение поради бременност и раждане за сроковете на чл. 50 от КСО."

С решение № 63 от 14.12.2009 г. директорът на РУСО – гр. К. е отхвърлил жалбата на Й. Ю. Ю. срещу този отказ. В решението са изложени и следните правни изводи: а) при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването; б) промяна на вида на осигуряването, както и деклариране на започване/възобновяване на дейност чрез подаване на заявление за минало време е недопустимо и е в нарушение на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, като единствената цел е получаването на осигурителни плащания; в) заявяването на начало на дейност и начало на осигуряване за всички осигурени социални рискове на 23.06.2009 г., считано от 01.03.2009 г., е в нарушение на законовите разпоредби, поради което ръководителят на изплащането на обезщетенията и помощите (длъжностно лице по чл. 40, ал. 3 КСО) при РУСО – Кърджали правилно е установил, че към датата на настъпване на временната неработоспособност лицето не е придобило съответните осигурителни права.

С решение № 32 от 08.04.2010 г. по адм. дело № 4/2010 г. Административен съд – гр. К. е отхвърлил жалбата на Й. Ю. Ю. срещу решението на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че "от изисканата по делото пълна справка за осигуряването на жалбоподателката от ТД на НАП – офис Кърджали е видно, че за 2009 г. последната не е внесла дължимите осигурителни вноски, следователно към момента на настъпване на риска – 01.10.2009 г. жалбоподателката не е осигурено лице (и) това тълкуване на закона не е в противоречие с общата разпоредба на чл. 10 от КСО, която следва да се разглежда неразделно с допълнителната разпоредба (§ 1, ал. 3, предл. последно от ДР на КСО), с която към момента на осигурителния риск вече е въведено допълнителното изискване към самоосигуряващите се да са внесли дължимите осигурителни вноски, а след като не е притежавала качеството осигурено лице жалбоподателката няма право на обезщетение и следователно жалбата е неоснователна, а административният акт е постановен в съответствие със закона."

Сезиран с касационна жалба от Й. Ю. Ю., Върховният административен съд, състав на шесто отделение, с решение № 16052 от 29.12.2010 г. по адм. дело № 6268/2010 г. е отменил решение № 32 от 08.04.2010 г. по адм. дело № 4/2010 г. Административен съд – гр. К. и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Този резултат Върховният административен съд е основал на обстоятелството, че "към касационната жалба е представено удостоверение изх. № 58 от 14.04.2010 г. на Осигурителна каса с. Ч.ко, в което се съдържат данни за внесени осигурителни вноски от лицето за периода 11.2004 г. до 03.2010 г."

При новото разглеждане на делото с посоченото по-горе решение № 20 от 15.03.2011 г. по адм. д. № 1/2011 г. Административен съд – гр. К. е отменил решение № 63 от 14.12.2009 г. на касационния жалбоподател (директора на РУСО-Кърджали) и потвърденото с него разпореждане за отказ да бъде изплатено на Й. Ю. Ю. парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност. Този резултат съдът е основал на следните релевантни обстоятелства:

1. Между страните няма спор, че Й. Ю. Ю. има минимално необходимите 12 месеца осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство.

2. С удостоверение изх. № 58 от 14.04.2010 г. (на л. 7 и 8 от адм. д. № 6268 от 2010 г. на ВАС-VІ отд.) Осигурителна каса – с. Ч.ко е удостоверила следните релевантни факти:

а) Й. Ю. Ю. е член на тази осигурителна каса и през периода 2004 г. – 2010 г. развива дейност като земеделски производител и тютюнопроизводител с начало на осигуряването м. ноември 2004 г.;

б) за времето от м. юни 2005 г. до м. декември 2007 г. Й. Ю. Ю. е била в майчинство;

в) за времето от м. март 2009 г. до м. септември 2009 г., включително, тя се е осигурявала върху максималния осигурителен доход в размер на 2000 лв.

3. С удостоверение изх. № 0903509903 от 22.04.2010 г. (на л. 6 от адм. д. № 6268 от 2010 г. на ВАС-VІ отд.) ТД на НАП – офис Кърджали е удостоверила, че Й. Ю. Ю. няма каквито и да е задължения, което, според съда, означава, че тя няма задължения и към бюджета на ДОО.

4. Освен това при първоначалното разглеждане на делото е било представено и прието като доказателство удостоверение изх. № 10 от 12.02.2010 г. (на л. 28 от адм. д. № 4 от 2010 г. на АСК), с което управителят на Осигурителна каса – район "Подкова" удостоверява, че Й. Ю. Ю. е осигурена, като самоосигуряващо се лице – земеделски производител, за всички осигурителни рискове без трудова злополука, професионално заболяване и безработица, и са внесени всички дължими осигурителни вноски за времето, през което е упражнявала дейността си – от 25.11.2004 г. до 01.01.2008 г. и от 01.03.2009 г. до датата на удостоверението.

5. От приложеното по делото удостоверение за раждане (на л. 17 от адм. д. № 4 от 2010 г. на АСК), издадено от О. К. на 05.11.2009 г. въз основа на акт за раждане № 1343 от същата дата, било видно, че Й. Ю. Ю. е родила дете на 31.10.2009 г.

С касационната жалба срещу това решение са инвокирани следните доводи:

1. Според чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец, подадена до компетентната ТД на НАП в седемдневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност, като, според редакцията на тази алинея, при прекъсване или възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването (защото) седемдневният срок, в който може да се подаде декларация и да се посочи избрания вид на осигуряването, е преклузивен и с неговото пропускане се прекратява процесуалното право на осигуреното лице да подаде декларация за избор на вида на осигуряването си.

2. По делото по никакъв начин не било доказано едно от основните обстоятелства, определящи възникването на осигуряване, а именно – упражняване на трудова дейност от Й. Ю. Ю.. Не е установено дали въобще жалбоподателката е упражнявала трудова дейност, къде е упражнявала трудова дейност или с други думи казано, дали жалбоподателката въобще е започнала да упражнява трудова дейност (в частност след 01.03.2009 г.), за да е налице възникване на осигуряване, каквото е изискването на чл. 10 от КСО.

3. Налице било прекъсване както на дейността, така и на осигуряването на Й. Ю. Ю. за времето от 01.01.2008 г. до 01.03.2009 г., но в тази насока съдът не е посочил нищо.

4. По делото не било установено дали жалбоподателката е внесла по сметка на Националната агенция за приходите някакви осигурителни вноски. Удостоверението на Осигурителна каса – район Подкова по никакъв начин не доказва заверяване на определена банкова сметка на НАП. З. бил необоснован направеният от съда извод, че „"а внесени всички дължими вноски".

В заключение касационният жалбоподател отново заявява изразеното вече от него становище, че:

1. Й. Ю. Ю. е осигурено лице от м. ноември 2004 г. до 01.01.2008 г. за всички осигурени социални рискове, защото е спазила законовата процедура.

2. От 01.03.2009 г. Й. Ю. Ю. е осигурено лице за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, защото не е спазила законовата процедура – не е спазила седемдневния срок по чл. 1, ал. 2 и 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и на българските граждани на работа в чужбина (вече и на морските лица), който е преклузивен и всякакви действия, извършени след пропускането му, не пораждат никакви правни последици.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна поради следните съображения:

Не се спори между страните и това изрично се подчертава от касационния жалбоподател в заключителната част на подадената от него касационна жалба, че Й. Ю. Ю. е била осигурено лице за всички осигурени социални рискове за времето от м. ноември до 01.01.2008 г. Към датата, на която е подала декларация за прекъсване и едновременно с това за възобновяване на трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване, второто изречение на ал. 3 от чл. 1 на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и на морските лица гласи така: "При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването." Следователно, при възобновяването на прекъснатата трудова дейност, заявено от нея с декларацията от 23.06.2009 г., Й. Ю. Ю. не е могла да промени вида на осигуряването и той е този, който тя е избрала преди прекъсването на трудовата дейност - за всички осигурителни рискове без трудова злополука, професионално заболяване и безработица. Третото изречение в ал. 3 на чл. 1 от посочената наредба е създадено с § 2, т. 2 на ПМС № 332 от 30.12.2009 г. (обн. ДВ, бр. 2 от 08.01.2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) и формулираното с него правило не е било действащ и приложим закон към датата, на която е издадено решение № 63 от 14.12.2009 г. на касационния жалбоподател.

Всички останали въпроси – действително ли е упражнявала трудова дейност Й. Ю. Ю., действително ли е внасяла съответните осигурителни вноски – са все въпроси, които не са посочени като фактическо основание на отказа, изразен с разпореждане № О-08-081-02-00011656 от 01.12.2009 г., поради което обсъждането им в това производство е недопустимо. Ако касационният жалбоподател счита, че отговорите на тези въпроси са обуславящи крайния извод дали за процесния период Й. Ю. Ю. е била осигурена за рисковете общо заболяване и майчинство, той има възможност да направи проучване, при което да установи факти, обуславящи крайния отрицателен или положителен извод.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20 от 15.03.2011 г. по адм. дело № 1/2011 г. на Административен съд – гр. К..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. Е.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Н. М./п/ Т. Т.

А.Е.