Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директор дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП, срещу решение № 233/2012г. на АС - Бургас, с което е отменен РА № 281001211/2010г., потвърден с решение № РД-10-18/2011г. на директор дирекция "ОУИ" Бургас, в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Енормъс" ЕООД гр. Б. по ДФ № 20/31.05.2010г., издадена от „Стефи трейд” ЕООД. Твърди се допуснато нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебният акт – касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е втора касационна жалба от "Енормъс" ЕООД гр. Б. срещу частта на решението, с която съдът не е присъдил разноски по делото и е отказал данъчен кредит по факрута № 46/31.05.2010 г., издадена от "Филипополис - ДГ" ЕООД в отчетен период м. 05.2010 г., поради липса на доставка, като е начислена лихва в размер на 118.89 лв. за периода 15.06.2010 г. до 14.07.2010 г. Посоченото касационно основание е по чл. 209, т. 2 АПК, без да се излагат конкретни доводи за недопустимост на съдебния акт. Успоредно с това се твърди необоснованост, поради не извършване на преценка на представените по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и РА в тази част и присъждане на разноски по делото – платени д. т., възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар, като се твърди, че доказателства за реално извършените разходи са били своевременно представени.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, подадена от директор дирекция "ОУИ" Бургас и неоснователност на касационната жалба на "Енормъс" ЕООД.

Върховният административен съд, в тричленен състав, осмо отделение, намира жалбите за допустими, като подадени в срок, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ...