Производството е по раде на чл. 208 и сл. от Административнопроцесулание кодекс / АПК/ и е образувано по жалбата на С. П. Г. от гр. П. против решение №86 от 24.01.2008г., постановено по адм. дело № 1102 по описа за 2007г. на Административен съд - Пловдив. Релевира оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли за отмяната му и решаване на спора по същество.

Ответникът по касационната жалба - областен управител на област П. в писмено становище оспорва същата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба поради нарушение на материалния закон.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, а разгледана по същество е основателна.

Производството по чл. 145 от АПК, вр. 5, ал. 4 от Закона за политическата и гражданската реалибитация на репресирани лица, пред Административен съд, - Пловдив е било образувано по жалбата на С. П. Г. от гр. П. против заповед № ЗД-00-584 от 19.06.2007г. на областния управител на област П., с която му е отказано изплащане на еднократно обезщетение по чл. 2, ал. 1 т. 4 от ЗПГРРЛ с мотив, че не са представени надеждни доказателства за характера на репресията по отношение на жалбоподателя.

С решението си Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на С. П. Г. против заповедта на областния управител, приемайки оспорения индивидуален административен акт за законосъборазен. Изложил е мотиви, повтарящи мотивите на административния орган за липсата на доказателства относно характера на репресията, упражнена по отношение на жалбоподателя, за която са били представени писмени доказателства - присъдите на Пловдивски окръжен съд, на Софийскси военен съд и Пловдивски народен съд.

Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - основание за касирането му по чл. 209, т. 3 от АПК.

Лицата, за които по силата на чл. 1 от ЗПГРРЛ и обявена политеческа и гражданска реабилитация, имащи право на еднократно обезщетение по чл. 2, т. 1 отс. з. следва да установят правото на обезщетение, т. е. елементите от фактическия състав на правото с писмени доказателства - чл. 4 , ал. 2 от закона.

Алинея 3 на същия текст регламентира хипотезата, когато липсват писмени доказателства за обстоятелствата по чл. 2 и 3 от закона. В този случай характерът на репресията се установява от централната комисия по чл. 4, ал. 3 от закона по реда и чрез доказателствата, посочени в чл. 4 ал. 5 от ЗПГРРЛ. Комисията се произнася в с решение по чл. 4, ал. 6 от закона по отнесения до нея въпрос. Р. й не подлежи на самостоятелнвто обжалване - чл. 11 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ и е окончателно. Административният орган - областен управител на област П., след като е бил сезиран с искане за обезщетение по чл. 2 от с. з. и е счел, че липсват доказателства за характера на репресията, не е изпълнил административнопроцесуалното си задължение да изпрати преписката на комисията по чл. 4 от закона за произнасяне относно характера на репресията, а се е произнесъл по същество. По този начин е извършил съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъброзаност на заповедта му на основание чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като е лишил заявителя от правото по съществения, релевантен за спорното право въпрос да се произнесе помощният адинистративен орган по чл. 4, чието решение би обвързало административния роган и пред когото заявителят има право да представи специални доказателствени средства, допустмими по силата на специалната норма на чл. 4, ал. 5 - писмени декларации.

В рамките на съдебното производство, съдът, извършващ контрол за законосъобразност на заповедта на областния управител е намерил жалбата за неоснователна, неподкрепена с доказателства, а оспорената заповед за законосъобразен индивидуален административен акт - постановен в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон, възлагайки тежестта на доказване в съдебното производство на жалбоподателя.

Решението е необосновано и като краен резултат е постановено в нарушение на материалния закон, досеждо извода за липсата на законовите предпоставки за признаване правото на обезщетение. Съдът не е обсъдил и преценил обстоятелството, че в преписката липсва решение на комисията по чл. 4 от закона, което би било задължително за административния орган, както и обстоятелството, че страната е била лишена от правото да представи писмени декларации, които сами по себе си като доказателствени средства пред съда са недопустими, но като допустми по чл. 4, ал. 5 от ЗПГРРЛ и събрани редовно в производството пред административния орган, по силата на чл. 171, ал1 от АПК биха имали сила и пред съда, а от тук биха имали значение за крайния извод относно наличието на субективното право на обезщетение.

Приемайки заповедта за законосъобразна, Административният съд - Пловдив е постановил решението си в нарушение на закона. Решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, а спора за законосъобразността на заповедта на областния управител на област П. по чл. 5, , ал. 2 от ЗПГРРЛ следва да се реши по същество. По изложените по-горе съображения, същата като постановена при съществено нарушение на административно производствените правила следва да се отмени, а праписката да се върне на органа за ново произнасяне, след постановяване на решение от комисията по чл. 4 от закона.

Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение №86 от 24.01.2008г., постановено по адм. дело № 1102 по описа за 2007г. на Административен съд - Пловдив, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ

заповед № ЗД-00-584 от 19.06.2007г. на областния управител на област П., постановено по заявление № 94-07-13 / 29.03.2007г. на С. П. Г. от гр. П..

ВРЪЩА преписката на областен управител на област П. за ново произнасяне съобразно дадените указания за спазване на административнопрозиводствените правила. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ К. Х./п/ Т. К. Т.К.