Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ю. С. Л. от гр. С. срещу решение № 889/28.02.2011 г., постановено по адм. дело № 7565/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата против РА № 20001003306/10.05.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП, София, потвърден с решение №1004/12.07.2010 г. на директора на дирекция "О"ЕООД, Франкфурт на Майн, Германия, регистрирано лице за целите на ДДС в Германия. Автомобилът е въведен на територията на РБългария на 24.08.2007 г.

С РА, при съобразяване на представените с възражението срещу РД нови писмени доказателства - нова фактура и сторно, издадени от "Щ"ЕООД, органът по приходите е определил данъчна основа, изчислена в левова равностойност, формирана от стойността по втората фактура и сторно, без стойността на ДДС платен в Германия, и с включена стойност на акциза, върху която е определил задължение за ДДС в размер на 15 695, 06 лв. и лихви 5 454, 82 лв.

Спорът е относно дали с въвеждането на територията на страната с автомобила е извършено ВОП по смисъла на чл. 168, ал. 1 ЗДДС и §1, т. 17, б."в" от ДР на ЗДДС, за да се декларира като такъв и се начисли ДДС върху посочената сума.

Първоинстанционният съд е приел в съдебния си акт, че процесния автомобил представлява ново превозно средство по смисъла на § 1, т. 17, б. "в" от ДР на ЗДДС. Прието е от съда, че е налице ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗДДС и че законосъобразно органите по приходите с ревизионния акт са начислили ДДС. Обжалваното решение е правилно.

Твърди се в касационната жалба на Ю. С. Л., че тя не е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС. Счита, че разпоредбата на...