Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Г., гр. В., ул. „Ал. Рачински“ №15, вх. „Б“, ет. 3, ап. 22 срещу решение №295 от 05.02.2013 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по административно дело №835/2012 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Гуглев срещу принудителна административна мярка – преместване на паркирано моторно превозно средство с регистрационен номер СА 0095 РН, собственост на „А. Ф.“ ЕООД, наложена от служител на О. Б. на 20.03.2012 г.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че с обжалваното решение е отхвърлена жалбата му срещу наказателно постановление №2999 от 27.03.2012 г. Сочи, че като хуманен лекар не можел да си позволи да паркира превозно средство по начин, който да препятства достъпа до болнично заведение. Прави подробен анализ на показанията на разпитания свидетел и счита, че същите са противоречиви и не съответстват на заключението на приетата по делото съдебна експертиза и приложен снимков материал. Счита, че е налице смислово несъответствие между фактическото и правно основание за издаване на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, което ги прави издадени при липса на фактически и правни основания. Последното е самостоятелно основание за тяхната отмяна. Моли съда да отмени обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата му „против наказателно постановление №2999/27.03.2012 г., с което е наложена ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП – преместване на МПС“. Моли съда възстанови „паричните средства за освобождаването на автомобила“. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. А. А., Адвокатска колегия, гр. В..

Ответниците по касационната жалба – младши специалист в отдел „Общ функционален контрол“ в дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност“ в О. Б., и О. Б., не вземат становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Оплакванията на касатора за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно интерпретирана фактическа обстановка, довела до несъответствие на акта с материалния закон са обсъдени и отклонени от първоинстанционния съд. Подвеждането на фактическите обстоятелства под хипотезиса на приложената правна норма не е оборено, включително с констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза и акт за установяване на нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 20.03.2012 г. Гуглев паркирал управляваното от него моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ф. П.“, с регистрационен № СА 0095 РН, собственост на „А. Ф.“ ЕООД, пред вход/изход на място, определено за служебен паркинг на сградата на Многопрофилна болница за амбулаторно лечение, гр. Б., в рамките на кръстовище, образувано от подходни и изходящи, вътрешни, двупосочни пътища в парцела на болницата.

2. С устна заповед на младши специалист в отдел „Общофункционален контрол“ в дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност“ в О. Б. – Д. Р. К., издадена на основание чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП, била наложена принудителна административна мярка – принудително преместване на превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

3. Преди изпълнение на заповедта били направени пет броя снимки на местоположението на автомобила. Автомобилът бил репатриран на наказателен паркинг.

4. За нарушението на Гуглев бил съставен акт за установяване на административно нарушение №025196 от 20.03.2012 г. В акта било посочено нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1, предложение второ ЗДвП. Актът бил връчен на Гуглев лично на 20.03.2012 г.

5. За освобождаването на автомобила от наказателния паркинг Гуглев заплатил 51, 60 лв. - квитанция към приходен касов ордер и касова бележка, л. 6 и 7.

5. На 27.03.2012 г. на Гуглев било издадено наказателно постановление №НП-2999, с което за извършено нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1, предложение второ ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 и чл. 189, ал. 12 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20, 00 лв.

6. Със заповед №1547 от 13.06.2008 г. кметът на О. Б. възложил на служителите в дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност“ в общината, в т. ч. и на младши специалисти, да налагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата.

7. По силата на сключен трудов договор №ЧР 498 от 14.04.2008 г. и допълнително споразумение от 12.01.2012 г. Д. Р. К. заемал към 20.03.2012 г. длъжността младши експерт в отдел „Общофункционален контрол“ в дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност“ в О. Б.. В длъжностната характеристика на длъжността младши експерт е вписано – т. 5.1., задължението да налага принудителни административни мерки по преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или упълномощен водач. Длъжностната характеристика е подписана от Коларов на 03.09.2011 г.

8. В хода на съдебното производство съдът разпитал като свидетел К. Н., служител в дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност“ в О. Б., който потвърдил изложеното в акта за установяване на нарушение. Съдът приел заключение на съдебно-техническа експертиза, която въз основа на снимковия материал установила точното местоположение на паркирания автомобил – в кръстовището на входа-изхода на улицата, която осигурява подхода към паркинга на спешния център на Многопрофилната болница за амбулаторно лечение, извън разположения в страни служебен паркинг.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената принудителна административна мярка е наложена от компетентен орган – чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Приел, че мярката е наложена и в исканата от закона форма – чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Приел, че превозното средство било паркирано на място, което не било определено и обозначено от собствениците на пътя или администрацията като разрешено за паркиране и по начин, който частично затварял пътя към спешния център на болницата. Това направило преминаването на линейки и други превозни средства почни невъзможно като всеки опит за преминаване (заобикаляне) на паркирания автомобил би бил съпроводен с риск от причиняване на пътно превозно средство. Приел, че този начин на паркиране създавал опасност и е пречка за движението. Въз основа на това съдът направил извод, че оспорената принудителна административна мярка е законосъобразна и отхвърлил жалбата. Този извод на съда е правилен.

Преди всичко съдът следва изрично да посочи, че предмет на обжалваното съдебно решение не е наказателно постановление №2999. Твърденията на касатора, че с обжалваното съдебно решение съдът отхвърлил жалбата му срещу наказателното постановление и акта, въз основа на който е издадено, не съответстват на съдебното решение. Касаторът сезирал първоинстанционния съд с жалба срещу наложената му принудителна административна мярка. Именно това искане разгледал съда в рамките на проведеното по реда на чл. 145 и сл. АПК съдебно производство. Издаденото на касатора наказателно постановление не е било предмет на съдебен контрол по административно дело №835/2012 г. То не би и могло да бъде предмет на това съдебно производство, тъй като наказателните постановления се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Компетентен да се произнесе по жалба срещу наказателно постановление е районният съд в района, на който е извършено нарушението. С оглед на това касационният съд не обсъжда доводите на касатора свързани с липсата на фактически и правни основания за издаване на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. От доводите му в жалбата е видно, че оспорва приетите за установени от съда фактически основания за налагане на мярката, поради което твърди, че е нарушен материалния закон. Твърди, че били нарушени административнопроизводствените правила, но не излага доводи за твърдение. Касаторът не оспорва компетентността на органа, издал оспорената мярка. Следователно спорът по делото е само досежно релевантните за налагане на принудителната мярка юридически факти.

Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да налагат принудителна административна мярка преместване на пътното превозно средство без знанието на собственика. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третият, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Така установените от законодателя предпоставки, при наличието на които е допустимо принудителното преместване, сочат на една изключителна ограниченост на ситуациите, при които е допустима тази пряко въздействаща върху правото на неприкосновеност на личната собственост мярка.

В случая, от доказателствата по делото – снимков материал и заключението на приетата (неоспорена от касатора) съдебно-техническа експертиза, в т. ч. два броя мащабни скици онагледяващи местоположението на процесния автомобил, е безспорно, че касаторът паркирал управлявания от него автомобил по начин, който създава опасност за другите участници в движението и прави невъзможно тяхното преминаване. Следва да се посочи, че превозното средство е паркирано по установения начин на входа на улица, която осигурява входящо-изходящото движение от спешния център на болница. Този факт изисква преценката за опасност и за невъзможност за преминаване на другите участници в движението да бъде направена в контекста на разрешения по силата на чл. 92, ал. 1 ЗДвП начин на управление на моторни превозни средства със специален режим, каквито са превозните средства на спешна медицинска помощ.

Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за фактическите основания, въз основа на които е издаден административният акт е на административния орган. По делото административният орган извършил пълно доказване на фактическите основания – паркирането на превозното средство по начин, който създава опасност и прави невъзможно преминаването на другите участници. Касаторът не е оборил установените факти и обстоятелства. Доводът му, че показанията на разпитания свидетел са противоречиви и не могат да обосноват приетите от съда за установени факти и обстоятелства макар и да е верен не води до извод за неправилност на съдебното решение, тъй като съдът не е кредитирал показанията на свидетеля, а формирал изводите си на основата на заключението на съдебно-техническата експертиза и на снимковия материал, които не са оспорени и оборени от касатора. Довода на касатора, че като лекар не би допуснал да застраши човешки живот съдът не обсъжда, тъй като ценностните разбирания на касатора не са релевантен юридически факт. Други доводи касаторът не сочи и не е ангажирал доказателства, които да оборят установените в хода на съдебното производство факти.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях направил обосновани правни изводи и правилно приложил материалния закон. Поради това решението му е правилно. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК съдът констатира, че решението е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение №295 от 05.02.2013 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по административно дело №835/2012 г.

РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. В./п/ С. Я.

С.Я.