О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5059

гр. София, 06.11.2024година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М. Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 5172 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение №131 от 26.06.2023г. по гр. д. №138/2023г. на Габровски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 23/20.02.2023г., постановено по гр. д. № 1270/2021г. на Районен съд-Севлиево в частта, с която е отхвърлен иска на Х. Т. П. против „ДИА-ИНВЕСТА“ ООД, ЕИК 205732807 за притежанието на право на строеж върху магазин с квадратура 25,90 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, намиращ се на приземния етаж на сградата в [населено място], ул. „И. П. №1“, построена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с площ 178 кв. м., номер по предходен план *, а именно: магазин по вариант първи и скица № 1, неразделна част от решение №231/16.03.1993 г. по гр. д. №875/1992 г. по описа на Севлиевския районен съд, защрихован със зелен цвят на скицата на л. 102 от делото, представляваща неразделна част от решението, като постановено по недопустим иск; постановено е прекратяване на производството в обезсилената част. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта за отхвърляне иска на Х. Т. П. против „ДИА-ИНВЕСТА“ ООД за заплащане на вреди от унищожаване на недвижим имот по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД в размер на 3 000лв., частичен иск от вземане в размер на 30 000лв.

Касационната жалба е подадена от ищцата Х. Т. П. чрез адв. К.. За обосноваване допускането на касационно обжалване се поставя правния въпрос: допустимо ли е производството по предявен установителен иск за признаване вещно право на строеж върху сграда предвид възможността ищецът да предяви иск за признаване право на собственост върху постройката. Визира се противоречие с Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК.

Ответникът по жалбата „ДИА-ИНВЕСТА“ ООД чрез пълномощника си адв. П. моли да не се допуска касационно обжалване. Претендира разноски.

Производството е по установителен иск за притежание на право на строеж върху магазин, съединен с иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от разрушаването на магазина в размер на 3000лв., частичен иск от вземане в размер на 30 000лв.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима спрямо предявения установителен иск. Осъдителният иск по чл. 49 ЗЗД е предявен като частичен за 3000лв. и на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК решението по него не подлежи на касационно обжалване.

Предмет на установителния иск е правото на строеж върху магазин с квадратура 25,90 кв. м. заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, намиращ се в приземния етаж на сграда в [населено място], [улица], построена в поземлен имот с пл.№ *, а сега поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с площ 178 кв. м. Установено е, че през 1993г. по силата на извършена съдебна делба по гр. д. № 875/1992г. е извършено разпределение между трима съсобственици на три магазина в приземния етаж на двуетажната жилищна сграда в [населено място], имот пл.№ * в. кв.78, като в дял на П. А. С. е поставен магазин от 25,90 кв. м., в дял на М. П. С. е поставен магазин от 15 кв. м., а в дял на Ж. А. Н. е поставен магазин от 16,80 кв. м. със склад от 11,10 кв. м. Разположението на трите магазина е онагледено на скица /л.9 от първоинстанционното дело/. Видно от нея освен магазините, на този етаж е отразено и жилище. С нотариален акт от 1996г. ищцата Х. Т. П. е придобила от чрез покупко-продажба следните имоти: 1/ 1/3 ид. ч. от дворното място с пл. № * от кв. 43 по плана на [населено място], включен в парцел *-общ. жил. стр., с обща квадратура 169 кв. м.; 2/ целия първи етаж от двуетажната жилищна сграда, две стаи на втория етаж - югозападната и южната с коридор; две мази конкретно описани, 1/2 ид. ч. от тавана; 3/ магазин с площ 25,90 кв. м., намиращ се в приземния етаж на същата сграда. През 2000г. Х. Т. П. продава на Р. Д. ООД 4/9 идеални части от дворното място - пл. имот № *, заедно с жилището на първия етаж на сградата, двете стаи на втория етаж, горепосочените мази и идеална част от тавана. По-късно същата година купувачът „Р. Д. ООД придобива от други лица 1/3 ид. ч. от дворното място, заедно с жилище на втория етаж на сградата и съответните идеални части от общите части на сградата. На 03.11.2016 г. „Р. Д. ЕООД продава на Д. И. Д. и А. И. Б. 7/9 ид. ч. от дворното място, описано като поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 178 кв. м., с номер по предходен план *, заедно с жилището на втория етаж на сградата и два самостоятелни обекта за търговска дейност в приземния етаж на сградата, а именно: самостоятелен обект с идентификатор *****. от 42 кв. м., състоящ се от стая с баня и тоалетна и самостоятелен обект с идентификатор ***** от 36 кв. м., състоящ се от стая със стълбище за втория етаж. На 8.04.2019 г. Д. Д. и А. Б. купуват останалите идеални части от поземления имот, както и два самостоятелни търговски обекта в приземния етаж, съответно с идентификатори ***** и *****, с площ 15 кв. м. и 27,90 кв. м. Като собственици на целия поземлен имот Д. И. Д., съпругата му Г. П. Д. и А. И. Б. учредяват в полза на ответното дружество „Диа-Инвеста ООД право на строеж върху поземления имот и върху съседния нему за изграждане на апартаментен хотел с ресторант - пицария, обменно бюро и заложна къща. Безспорно е, че съществуващата двуетажна жилищна сграда е била разрушена и на място са построени апартаментен хотел с останалите обекти. Приетата първоначална техническа експертиза сочи, че няма съответствие по местоположение, конфигурация, граници и площ между старото и новото строителство, както и че няма обект, който напълно да съответства на съборения магазин. Приетата допълнителна техническа експертиза определя средната пазарна стойност на магазин, застроен на 25,90 кв. м., на 10 830 лв.

По делото са представени договори за наем от 2002г., 2007г. и 2014г., от които е видно, че ищцата е отдавала под наем магазин на [улица].

При тези обстоятелства съдът е намерил за безспорно, че обектът, предмет на претендираното право на строеж, е съборен и на негово място е построена нова сграда. Основният спорен въпрос е дали при продажбата, извършена с нотариалния акт от 2000 г. ищцата Х. Т. П. е продала само ид. ч. от земята и жилището или в предмета на сделката е включен и спорния магазин. Съдът е посочил практиката на Върховния касационен съд, според която при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката; запазването на собствеността върху сградата, отделно от земята, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗС. Посочил е също така, че във всички случаи действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване, както на нотариалния акт, така и на изявленията и поведението на страните при сключване на договора, на фактите около сключването на договора, на други сделки между страните или с трети лица. В случая при продажбата на собствения си имот през 2000 г. ищцата не е изключила изрично магазина от предмета на договора. Същевременно обаче, в нотариалния акт е направено подробно изброяване на продаваните обекти - жилище на първия етаж, двете стаи от втория етаж, двете мазета, идеални части от тавана. При тълкуване на волята на страните, отразена в нотариалния акт и с оглед на всички други обстоятелства, осъществени при и след сключване на договора, се налага извод, че целта на ищцата е била да се разпореди само с притежаваната от нея жилищна част от имота, с обслужващите ги мазета и таван, но не и с магазина. Така че, собствеността върху магазина от 25,90 кв. м., който е търговски обект, с отделен вход, е запазена. Това тълкуване, според съда съответства и на действията на продавачката след разпоредителната сделка, а именно отдаването на магазина под наем, като последният договор е изтекъл през 2018г. По тези съображения съдът е приел, че презумцията на чл.92 ЗС е оборена и не следва да намира приложение.

Предвид горното, при учредяване правото на строеж в полза на ответното дружество през 2020 г. собствениците на поземления имот не са притежавали цялата сграда и не са имали право да учредят право на строеж в пълния му обем, което да припокрива и имота на ищцата. Съответно, ответникът не е придобил правото на строеж в обема, посочен в нотариалния акт. Тъй като е безспорно, че сградата е разрушена, то ищцата е останала собственик на правото на строеж, което не се погасява с погиването на имота. Правото на строеж е неделимо от правото на собственост върху сградата и се съдържа в него, поради което при разрушаване на сградата правото на строеж се запазва, независимо от правния способ за неговото придобиване. Поради това Х. П. е притежавала право на строеж върху магазин с площ от 25,90 кв. м. заедно със съответните идеални части от общите части на сградата. Независимо от горното, съдът е съобразил, че новата сграда, която засяга обема на правото на строеж на ищцата е довършена в груб строеж и този факт не е спорен между страните, а това се установява и от заключението на вещото лице. Поради това към датата на подаване на исковата молба - 27.10.2021 г. правото на строеж за отделния обект - магазин, се е трансформирало в право на собственост и не съществува, а това води на извод за липса на правен интерес от предявяването на иска. Интересът от упражняване на иска ще е налице доколкото ограниченото вещно право съществува самостоятелно към момента на предявяването му. Това съществуване, е било факт до момента на построяването в груб вид на сградата. От този момент нататък ограниченото вещно право на строеж е трансформирано в право на собственост и за собственика му защитата е свързана със заявяване на право на собственост върху вече реализираната постройка. Ето защо предявеният установителен иск за притежание на право на строеж е недопустим поради липса на правен интерес.

По иска по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД съдът е посочил, че съобразно разпределената доказателствена тежест от първоинстанционния съд, ищцата е следвало да докаже наличието на извършено противоправно деяние от страна на лице, на когото ответното дружество е възложило работа, причинени имуществени вреди на ищцата, техния размер, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, както и че същите са причинени при или по повод изпълнение на възложената от ответника работа от прекия причинител. В хода на производството не са събрани доказателства кога точно е разрушена сградата, кой е извършил събарянето, кой е възложил тя да бъде премахната, т. е. не са доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Поради това този иск е неоснователен.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че такива не са налице. Формулираният въпрос е: допустимо ли е производството по предявен установителен иск за признаване вещно право на строеж върху сграда при възможност ищецът да предяви иск за признаване право на собственост върху постройката. Изтъква се противоречие с Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК. Соченият тълкувателен акт касае въпроси, релевантни за отрицателния установителен иск за собственост, какъвто настоящия иск не е и затова не е пряко приложимо. Развитите в мотивите на тълкувателния акт съображения за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск и съотношението с положителния такъв, също не са относими за настоящия спор. Решаващият за изхода на производството въпрос всъщност е дали е допустим иск за установяване съществуването на право на строеж, ако сградата е вече построена и правото на строеж е трансформирано в право на собственост. Даденият от въззивния съд отговор съответства на установената практика на Върховния касационен съд - Решение № 178/09.07.2012г. по гр. д. № 972/2010г. на I г. о., Определение № 47/06.02.2012г. по ч. гр. д. № 20/2012г. на II г. о. и др. Затова касационно обжалване по него не може да бъде допуснато. Предвид горното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване на решението по установителния иск.

Разноски от страна на ответника по жалбата не са направени и такива не му се присъждат.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Х. Т. П. срещу решение №131 от 26.06.2023г. по гр. д. №138/2023г. на Габровски окръжен съд в частта по предявения иск по чл. 49 ЗЗД с цена 3000лв.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в частта по предявения установителен иск за притежание право на строеж върху магазин с площ 25,90 кв. м., по касационната жалба на Х. Т. П..

В частта, с която жалбата се оставя без разглеждане, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателката. В останалата част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: