Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. С. срещу решение № 758 от 21.02.2011 г., постановено по адм. дело № 4041/2010 г. на Административен съд София-град, с което е отменен мълчалив отказ за възстановяване на лихва върху ДДС за възстановяване в размер на 327 261.60 лв. с Ревизионен акт (РА) № 2250900379 от 25.02.2010 г., издаден от И. Д. И. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. С. за периода от 30.10.2008 г. до 23.02.2010 г., мълчаливо потвърден с Решение № 601 от 28.04.2010 г. на директора на Дирекция „ОУИ” (ДОУИ) при ЦУ на НАП.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че относно неприключилите към 01.01.2010 г. ревизионни производства, в случаите, при които до 01.01.2010 г. е образувано такова, срокът за издаване на РА, по което към същата дата не е изтекъл, следва да се приеме, че при липса на предходно правило, придаващо обратно действие на изменението на чл. 92, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), се прилага действащата към момента на образуването на ревизионното производство разпоредба. В касационната жалба е посочено, че ревизионно производство, което е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) преди 01.01.2010 г., относно данъчен период до 01.01.2010 г., при което РА следва да бъде издаден след 01.01.2010 г. и при ревизията е установено, че за декларирания период се дължи ДДС за възстановяване, който е възстановен на лицето към датата на издаване на РА, лихва за забава не се дължи независимо, че актът е издаден след 01.01.2010 г. Иска се отмяна на обжалваното решение.

Ответната страна – „И Еф Д. А. лизинг” ЕООД, чрез процесуалния си...