Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 135 от 28.03.2019г.,постановено по адм. д. № 13/18г. Административен съд В. Т, единадесети състав, е отменил по жалба на „Алева“-ЕООД, ЕИК 202593277, ревизионен акт № Р – 04000417001466 – 091 – 001/26.09.2017г. на ТД на НАП – гр.В. Т, потвърден в обжалваната част с решение № 300/12.12.2017г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр.В. Т, с който са определени задължения за ДДС за внасяне в размер на 37 776, 65лв. и лихви в размер на 15 841, 09лв., като е осъдил Д“ОДОП“-В.То да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 736, 74лв.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Б.Н в качеството му на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-гр.В. Т. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – гр.В. Т е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт на ТД на НАП – гр.В.Т.П заплащане на разноски, в това число и юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съобразно представен списък.

Ответният по касационната жалба дружество „Алева“-ЕООД, ЕИК 202593277, чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена...