Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на К.К и А.З чрез процесуалния им представител срещу решение № 128/15.12.2017г. по адм. д. № 273/2017 г. на Административен съд – Шумен, с което са отхвърлени исковете им за обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, претърпени в резултат на нищожен административен акт, издаден на 30.09.2014г. от Комисията по чл. 60а от ППЗСПЗЗ към Общинска служба "Земеделие", с. В., в размер на 5026, 00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното ѝ изплащане.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторите твърдят, че при обсъждане настъпването на вредите и размера на обезщетението съдът не е обсъдил основни факти и доказателства, а други е омаловажил и игнорирал. Поддържат, че за тях са настъпили вреди в резултат на нищожния административен акт, като тези вреди са пряка и непосредствена последица именно от него. Поради това молят за отмяна на съдебния акт и да се постанови ново решение, с което изцяло да се уважи предявеният иск. Претендират се разноски за двете инстанции.
Ответната страна - Областна дирекция "Земеделие" - Шумен, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Прокурорът при Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред АС-Шумен е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от К.К и А.З срещу Областна дирекция „Земеделие”, гр. Ш., за сумата 5026 лева, представляваща обезщетение за твърдяните имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неотдаване под наем или аренда на 71.200 дка земеделски земи, находящи се в землището на с. И., общ.Венец, обл.Шумен, в резултат на незаконосъобразен административен акт - обявения за нищожен по съответния ред Акт от 30.09.2014г. на Комисията по чл. 60а от ППЗСПЗЗ към Общинска служба "Земеделие", с. В., община В., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираната сума.
Въз основа на събраните писмени доказателства, свидетелски показания и експертно заключение, съдът е установил от фактическа страна, че първо бащата на касаторите, а след смъртта му през 1999г. и самите те, като негови наследници са били заявители в административно производство пред Поземлена комисия с. В., впоследствие Общинска служба по земеделие с. В. с предмет възстановяване правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ. Наред с възстановяване правото на собственост на някои от заявените им имоти /105, 900 дка в местност "Д. Е" в землището на с. И./, с Протоколно решение № 8/14.08.1992г. ПК - с. В. е отказала да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на общо 27 броя ниви с обща площ 183, 600 дка. С влязло в сила на 23.07.2014г. съдебно решение това протоколно решение е било обявено за нищожно, а преписката - изпратена на Общинска служба "Земеделие" с. В. за произнасяне.
По този повод с Акт за прекратяване на производството от 30.09.2014г. Комисията по чл. 60а от ППЗСПЗЗ към Общинска служба "Земеделие", с. В. прекратила производството, образувано по Заявление вх.№ 08030/10.01.1992г. на Г.З, като недопустимо, поради наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. С решение № 146/19.02.2015г. по гр. д.№ 2649/2014г. по описа на РС-гр. Ш. е била прогласена нищожността на Акт от 30.09.2014г. на комисия към ОСЗ, с. В., а преписката е изпратена на ОСЗ - с. В. за произнасяне по заявлението, съобразно дадените с решение № 44/23.07.2014г. по КАД № 127/2014г. по описа на Ас Шумен, указания.
В резултат на това, с Протоколно решение № 08-1/31.03.2015г. на основание чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ Общинска служба "Земеделие"-с. В. е признала и определила за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с. И., както следва: ниви 50, 000 дка, III категория, местност "Д. Е", ниви с площ 55, 900 дка, V категория, местност "Д. Е" и ниви 71, 200 дка, като разпоредила общо да бъдат възстановени 177, 100 дка при условията на чл. 15, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Според мотивите на посоченото решение, правото на собственост върху 105, 900 дка от описаните земеделски земи било признато с протокол № 8 от 14.08.1992г. и било определено възстановяване на същите с план за земеразделяне, като същите били възстановени с решение № 8И от 26.09.1994г. по чл. 27 от ППЗСПЗЗ. Допълнително признатите 71, 200 дка са по преразглеждане на преписката съгласно решение № 44 от 23.07.2014г. по КАД № 127/2014г. по описа на АС Шумен и решение № 146/19.02.2015г. по гр. д.№ 2649/2014г. по описа на РС Шумен, като за тези допълнително признати 71, 200 дка се дължи обезщетение - земя или компенсационни бонове, за което следва да бъде подадена молба, в която да се посочи начина на обезщетение. Цитираното решение е влязло в сила на 05.05.2015г.
С Решение № 8РС/09.03.2017г. на Общинска служба по земеделие - с. В. на касаторите е възстановено като обезщетение правото на собственост върху нива от 13, 007 дка, седма категория, местност К.Елик, имот № 019008 по плана за земеразделяне; нива от 50.643 дка, пета категория, местност М. Е, имот № 033007 по плана за земеразделяне и нива от 7.500 дка, пета категория, местност М. Е, имот № 033008 по плана за земеразделяне, всички в землището на с. И., община В.. Не е спорно, че за да се стигне до постановяване на това решение, са били проведени множество междинни административни и съдебни производства във връзка с точното определяне на земите, с които е осъществено обезщетяването. Не е спорно и е доказано в процеса, че в последствие касаторите са осъществили доброволна делба на придобитите по описания начин имоти и са ги отдали под наем.
Посредством заключението на комлексната съдебно-икономическа и агрономическа експертиза, е определен размерът на приходите, на база средна рентна вноска, които биха били реализирани в случай на отдаване под наем на земеделска земя, намираща се в землището на с. И., през стопанската 2012/2013г., 2013/2014г. и 2014/2015г.
При тази фактическа обстановка, съдът е приел исковете за допустими, но неоснователни, поради липса на елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата за вреди. Съдът е изложил мотиви, че въпреки наличието на нищожен административен акт, не са налице вреди, претърпени от касаторите в пряка и непосредствена причинна връзка с него. Посочил е, че придобиването на правото на собственост върху процесните имоти е осъществено едва с Решение № 8РС/09.03.2017г. на Общинска служба по земеделие - с. В., а и вещното право не означава автоматично получаване на право на наемна цена или рента за същите имоти, нито е доказана обективна възможност и субективно намерение за отдаване под наем или аренда. По тези съображения исковете са отхвърлени.
Решението е правилно. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, обосновано е и е съобразено с материалния закон. Съдът е изяснил детайлно спора от фактическа страна, обсъдил е по отделно и в съвкупност всички събрани относими доказателства и въз основа на тях е формирал обосновани и верни фактически изводи. На тяхна база правилно е приложил закона.
Правилно първоинстанционният съд изтъква и обстоятелството, че исковият период започва от 2013г., а нищожният акт е постановен на 30.09.2014г., което е самостоятелно основание за отхвърляне на исковете в тази част.
Изцяло се споделят изводите на първоинстанционния съд, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между посочения в обстоятелствената част на исковата молба нищожен административен акт и твърдяните вреди. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на делинквента и вредите.
В контекста на това правно положение, пропуснатите ползи, твърдяни от касаторите, не следват от нищожния акт за прекратяване на производството от 30.09.2014г. на Комисията по чл. 60а от ППЗСПЗЗ към Общинска служба "Земеделие", с. В., защото дори той да не бе постановен, това не означава, че касаторите биха придобили правото на собственост върху имотите си на 30.09.2014г., а още по-малко преди това, и биха получавали приходи от тях. Актът за прекратяване на производството има процесуален характер и не представлява нито признание, нито отказ за възстановяване или обезщетяване на правото на собственост. Затова и отмяната на този акт не се отразява нито на вещните права на касаторите, нито на легитимните им очаквания за тяхното възстановяване или обезщетяване – те придобиват имотите, и то като обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост, едва през 2017г. При това между нищожния акт и придобиването на собствеността са осъществени множество междинни административни и съдебни спорове и актове не само на ОСЗ с. В., но и на други административни органи, включително във връзка с предоставянето от страна на Общински съвет с. В. на земи от Общинския поземлен фонд за обезщетението. Тези обстоятелства прекъсват причинно-следствената верига от събития, които биха могли да породят отговорността на държавата за вреди от конкретния нищожен акт, и то именно във вида и размера, посочен в исковата молба. В този смисъл са неоснователни твърденията на касаторите, че за процесния период е налице неполучено сигурно увеличение на имуществото им, единствена причина за което е нищожният административен акт, който те самите сочат като първа предпоставка за възникване отговорността на държавата за вреди.
По тези съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора и по аргумент от чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, на ответника по касация не се дължат разноски.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128/15.12.2017г. по адм. д. № 273/2017 г. на Административен съд – Шумен Решението е окончателно.