О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1143

ГР. София, 05.11.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.10.2014 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3588/14 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. К. срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна/АС/ по гр. д. №496/13 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу [община] частичен иск за сумата от 26 000 лв. / при общ размер на иска от 100 000 лв./, претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди от непредоставено в обезщетение жилище за отчуждения през 1971 г. при действието на ЗПИНМ за жилищно строителство недвижим имот на починалия по-късно баща/ наследодател/ на ищеца, евентуално за придадените части от същия имот към съседни дворищно – регулационни парцели и за изграждането на улица върху имота, без да е изпълнено мероприятието, за което е отчужден.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Твърди, че в противоречие с приложената практика на ВКС са решени от въззивния съд въпросите: има ли завършена отчуждителна процедура по ЗПИНМ, при положение, че е налице влязъл в сила административен акт – заповед на ИК на ОНС, Варна, за обезщетяване на отчуждения собственик с жилище с право на избор, което не е предоставено до настоящия момент; следва ли да се приеме, че единственият ред за...