Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от В.В, в качеството му на член на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против решение № 5246 от 13.08.2018 г., постановено по адм. дело № 8248/2017 г. на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отменено негово решение № ДОИ-40 от 09.08.2017 г. обективиращо отказ за достъп до обществена информация по заявление с вх. № ДОИ-37 от 15.06.2017 г., подадено от Я.Д и преписката е върната за ново произнасяне.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че е налице хипотезата на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ), тъй като с предоставянето на исканата информация за съдържанието на разпоредителната част на лицензията на дружеството "Е"АД не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че оспореното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Предмет на контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на решение № ДОИ-40 от 09.08.2017 г. по описа на КЕВР, с което е отказан достъп до обществена информация, поискана със заявление с вх. № ДОИ-37 от 15.06.2017 г., подадено от Я.Д.
Съдът е събрал относимите за спора доказателства, обсъдил ги е и правилно и точно е установил фактите по спора, като по фактическите му установявания не се спори понастоящем.
Приел е за установено, че със заявлението си до КЕВР Димитрова е поискала предоставяне на обществена информация за разпоредителната част на всички лицензии, издадени на "Енерго-П. П" АД, с която се определят специалните условия за осъществяване на лицензионната дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания. В заявлението е уточнено, че под "разпоредителната част на лицензията" следва да се има предвид съдържанието по чл. 49, ал. 1, т. 9 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба № 3/2013 г.), като е посочена и предпочитаната форма за предоставяне на информацията - на хартиен носител.
Издателят на акта - В.В - член на КЕВР е определен да разглежда постъпилите искания по ЗДОИ и да взема решения за предоставяне или отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, с решение на КЕВР по т. 10 от протокол № 165/28.07.2016 г., на основание чл. 35, ал. 4 и чл. 24, ал. 3, т. 3, б. „г“ и „д“ от Правилник за дейността на КЕВР и нейната администрация, във вр. с чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ.
С писмо изх. № ДОИ-17 от 19.07.2017 г. от лицензианта на основание чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ е поискано съгласие за предоставяне на търсената информация, относима към дейността на дружеството. В отговор, с писмо с вх. № ДОИ-37 от 27.07.2017 г. дружеството е изразило несъгласие за предоставяне от КЕВР на исканата информация.
Упълномощения член на КЕВР е получил и доклад вх. № Е-ДК-548/09.08.2017 г. от дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" и дирекция "Правна", в който е изразено мнение за постановяване на отказ поради липса на изрично съгласие от третото лице, за което се отнася търсената информация.
С оспореното решение е постановен отказ на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, като същото е мотивирано с липсата на изрично съгласие на титуляра на лицензиите за предоставяне на информацията, както и с довода, че същата не попада в приложното поле на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ.
При така установеното от фактическа страна, съдът е изградил извод от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената в закона форма, тъй като е издаден от лице, определено от колективния орган да разглежда и да се произнася по заявления за достъп до обществена информация, съгласно чл. 28, ал. 2, предл. 2 от ЗДОИ, във вр. с решение по т. 10 от протокол № 165/28.07.2016 г. на КЕВР, съответно отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, във вр. ал. 3 от АПК и чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ.
Съдът е приел, че оспореното решение е постановено при допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Това е така, тъй като независимо от изпълнението на процедурата по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ, при което дружеството е изразило изричното си несъгласие за предоставяне на информацията, задълженият субект следва да предостави исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информация, която се отнася до третото лице. Основанията за несъгласие от третото лица са две: когато информацията съдържа лични данни или когато представлява търговска тайна, чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци. В първата хипотеза, органът предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице, а във втората хипотеза се изисква установяване на обстоятелството, че действително информацията представлява търговска тайна. Такъв анализ не е направен в оспореното решение. Не е направен и анализ дали не е налице изключението от общия принцип, съгласно чл. 17, ал. 2, пр. последно и чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ, а именно задължение за предоставяне на информацията, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. Такъв интерес се предполага до доказване на противното в случаите на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, като въведената презумпция, обръща тежестта на доказване - не заявителят, а органът следва да установи, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес. В обжалваното решение, след цитиране на текстовете на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, декларативно е посочено, че не е налице посочената хипотеза, но липсва аргументация, налице ли е засягане на интересите на третото лице, какви интереси биха били засегнати и степен на засягане, както и дали не е налице хипотезата на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Наличието на надделяващ обществен интерес задължава органът да предостави информацията дори и същата да засяга интересите на третото лице и същото да е отказало предоставянето й. При липсата на мотиви оспореният административен акт е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Така постановеното решение е правилно.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно наличието на компетентност на издателя на акта и съответствието му с изискванията за форма, по което не се спори.
Настоящият състав счита, че са правилни и изводите на съда за незаконосъобразност на постановения отказ за предоставяне на търсената информация. Поискана информация попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, в която законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е свързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. В случая, поисканата информация касае именно упражняването на правомощията на КЕВР, във връзка с разрешаването на съответните лицензионни дейности и специалните условия на същите, по смисъла на легалната дефиниция, дадена в чл. 51 от Наредба № З от 21.03.2013 г. Същите уреждат възложените задължения на лицензиантите и имат пряко отношение към упражняването на дейността на КЕВР, поради което предоставянето на информацията, ще позволи на молителя да си създаде собствено мнение за дейността на задължения субект.
Обосновани са и правните изводи относно неизвършване от органа на преценката за наличие на надделяващ обществен интерес по смисъла на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Правилно съдът е посочил, че цитираната правна норма съдържа три юридически факта, които се намират в различно отношение - двата трябва да бъдат налице кумулативно, но тяхното действие се проявява само ако не е налице третият юридически факт. Двата юридически факта, които трябва да бъдат налице кумулативно са "достъпът засяга интересите на третото лице" и "няма неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация". По делото е безспорно, че исканата информация засяга интересите на третото лице - лицензиант, тъй като именно с тази му дейност е исканата обществена информация като притежател на съответната лицензия. Безспорно е също, че към момента на подаване на искането и постановяването на оспорения административен акт е било налице неговото изрично писмено несъгласие за предоставяне на същата. Но за да настъпи правопрекратяващото действие на тези два юридически факта по отношение на правото на достъп до обществена информация, е необходимо да липсва надделяващ обществен интерес. Т., когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. В случая, правилно съдът е приел, че в постановения отказ липсва анализ относно наличието на хипотезите на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. В тежест на задължения субект е да обоснове наличие на основанията от фактическа и правна страна, за да обори презумпцията за надделяващ обществен интерес. Т. доводи не са развити, поради което правилно съдът е приел, незаконосъобразност на отказа.
В производството пред АССГ, а и понастоящем с касационната жалба, касаторът се опитва да мотивира обжалвания отказ, като развива съответните доводи за наличие на основания за отказ, което е недопустимо, а в настоящото производство не може да служи за отменително основание за отмяна на решението на първостепенния съд.
Неоснователно е възражението, че чрез спазване на задължението по чл. 13, ал. 7 от ЗЕ и чл. 38, ал. 4 от Правилник за дейността на КЕВР и нейната администрация - на интернет страницата на Комисията да се публикуват решенията й, както и че същата поддържа публичен регистър за издаваните лицензии, се удовлетворява изискването на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ за осигуряване на публичност. В заявлението е поискана информация за разпоредителната част на лицензията, което изрично е уточнено, че е със съдържанието на това понятие, съгласно чл. 49, ал. 1, т. 9 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г., както и на приложимите норми. Съгласно цитирания текст това е частта от лицензията с която се определят специалните условия за осъществяване на лицензионната дейност, както и специалните изисквания, информацията за които попада в приложното поле на § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ и която информация не се публикува в публичните регистри. Съответно същата следва да бъде предоставена като обществена информация, след дължимата преценка на обстоятелствата по чл. 37 от ЗДОИ.
Оспореното решение за отказ за предоставяне на обществена информация правилно е отменено като незаконосъобразно.
Правилно съдът е върнал преписката за ново произнасяне на компетентния орган, с оглед указанията да бъде извършена преценка за наличието на надделяващ обществен интерес или друго основание за отказ, съответно за предоставяне на исканата информация. По изложените съображения решението на АССГ като обосновано, съответстващо на разпоредбите на материалния закон и постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство - адвокатски хонорар, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, действително заплатено възнаграждение за един адвокат, в минималния размер от 500 лева, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на Я.Д.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5246 от 13.08.2018 г., постановено по адм. дело № 8248/2017 г. на Административен съд - София-град.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на Я.Д, [ЕГН] от [населено място], сумата от 500 (петстотин) лева за заплатен адвокатски хонорар - разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.