Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 2610/19.04.2018г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№10265/17 година.

С обжалваното решение е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплати на Костин Г., сумата от 500 лева ведно със законната лихва от 26.09.2017г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на задоволителни битови и санитарно-хигиенни условия, в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, претърпени от ищеца в периода 15.07.2017г.-25.08.2017г. при престоя му в Затвора в гр. С. и ОТХВЪРЛЯ иска в частта над 500 лева до претендираните 25 002 лева като неоснователен и недоказан.

Касационната жалба на ГДИН е срещу осъдителната част на съдебното решение. Твърди се, че то е неправилно в тази част. Релевираните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на иска изцяло. Претендират се разноски.

Касационната жалба на Г.К, подадена чрез пълномощника му адв.. Г е срещу отхвърлителната част на съдебното решение. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска в предявения размер.

С възражение срещу касационна жалба, подадено на 16.05.2018г. Г.К чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба на ГДИН.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими. Те са подадено от страни по съдебния спор, всяка една срещу тази част от съдебното решение, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността им съдът приема следното:

Административният съд е приел, че е сезиран с иск за присъждане на обезщетение за периода от 15.07.17г. до...