Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н.Г и М.Г срещу Решение № 129/04.07.2018 г. на Административен съд – Сливен по адм. дело № 276/2017 г., с което е отхвърлено оспорването им на Заповед № 1183/16.11.2006 г. на кмета на община Н. З, одобряваща изменението на подробен устройствен план– план за регулация на урегулиран поземлен имот XI-1836, 1837, кв. 74 по плана на гр. Н. З на основание § 8 ПРЗУТ.

Ответниците Р.И и П.Г, чрез адв.. П, са на становище за недопустимост, евентуално – неоснователност, на жалбата. Претендират разноски.

Останалите ответници не вземат участие в процеса.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Потвърдената от съда заповед е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ (в относимата редакция към датата на заповедта), в изискуемата форма по чл. 59, ал. 2 АПК и при отсъствието на съществени пороци от процесуален и материално-правен характер.

Неучастието в административното производство по издаване на акта не е нарушение от категорията на съществените, пораждащо отменяемост на заповедта само на това основание. Касаторите са обжалвали същата по съдебен ред, оспорването им правилно е прието от първоинстанционния съд за допустимо и с разглеждането му по същество са реализирали правото си на защита в пълен обем. Административният съд е осъществил контрол за законосъобразност на заповедта на всички основания по чл. 146 АПК.

Параграф 8, ал. 1 ПРЗУТ (в релевантната редакция на текста преди изменението му с ДВ, бр. 61 от 2007 г.) урежда самостоятелно правно основание за изменение на плана извън хипотезите на чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, към които не препраща. Според разпоредбата „след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени...