И.И лично и чрез своя процесуален представител е подал две касационни жалби срещу решение №527/17.09.2018 г. по адм. дело №137/ 2018 г. по описа на Административния съд-Плевен, с което са отхвърлени предявения от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева за неимуществени вреди, претърпени в периода 01.02.2013г.-01.02.2018г., произтичащи от незаконосъобразно бездействие на органите по изпълнение на наказанието да му осигурят ежедневно посещение от лекар или медицинска сестра като лице, държано в единична изолация съгласно изискванията на чл. 3 ал. 2 от Европейските правила за затворите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба, както и искането му по чл. 276, т. 2 ЗИНЗС да бъде осъден главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и началника на Затвора-Белене да му осигурят ежедневно посещение от лекаря или медицинската сестра предвид напредналата му възраст и влошеното му здравословното му състояние. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради същественонарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с връщането на делото за ново разглеждане или с постановяването на друго решение, с което исковете да се уважат.
Решението се обжалва и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в частта, в която съдът отказал да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е поискала отхвърлянето на касационните жалби, подадени от И.И.
И.И оспорва допустимостта на касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила.
Върховният административен съд, като провери допустимостта на касационните жалби и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:
Касационните жалби на И.И са допустими. Подадени са в срок от лице, участвало в първоинстанционното производство, за което решението е неблагоприятно.
Касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", подадена в срок, също е допустима, независимо че решението се обжалва само в частта за разноските. При положение, че решението е предмет на обжалване и в останалата част и не е влязло в сила, няма процесуална пречка за извършване на касационна проверка във всички негови части.
Производството пред Административния съд-Плевен е образувано по исковата молба на И. Илиeв срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявен иск по чл. 284 ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева за неимуществени вреди, причинени в периода 01.02.2013г. – 01.02.2018г. от незаконосъобразно бездействие на органите по изпълнение на наказанието да осигурят на ищеца като лице, държано в единична изолация, ежедневно посещение от лекар или медицинска сестра съгласно изискванията на чл. 43 ал. 2 от Европейските правила за затворите. Заедно с иска е предявено и искане по чл. 276 ЗИНЗС да бъдат осъдени главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и началника на Затвора-Белене да осигурят на ищеца ежедневно посещение от лекар или медицинска сестра предвид напредналата му възраст и влошеното му здравословно състояние. В исковата молба се твърди, че е медицинските специалисти от медицинската служба в Затвора-Белене в нарушение на сочената разпоредба никога не са посещавали в килията като лишен от свобода с дългосрочна присъда, излежаващ наказанието си в единична изолирана килия. Той бил затруднен да посещава медицинския център, който се намирал на около 200 метра разстояние от помещението на третия етаж, в което пребивава, тъй като трябвало да изкачва 28 стъпала. Въпреки множеството си заболявания Илиев бил принуден да посещава медицинския център веднъж седмично по график само в четвъртък по инициатива на лекаря. През целия продължителен период на изолация бил в състояние на постоянно нервно напрежение и психически стрес като се има предвид, че до 2016 година не е имал в килията си телевизор, радио и часовник, поради което е живял в пълна скука в течение на 15 години. За него този изолиран живот е страдание, свързано с уронване на човешкото му достойнство и с увреждане на психичното му здраве, като се има предвид и напредналата му възраст.
Административният съд установил, че И.И изтърпява наказание "доживотен затвор без право на замяна" при специален режим в Затвора-[населено място]. Съгласно чл. 71 ал. 2 ЗИНЗС лишените от свобода на специален режим се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Разпоредбата е относима и за осъдените на доживотен затвор без право на замяна предвид препращащата разпоредба на чл. 197 ал. 2 ЗИНЗС, според която доколкото в глава петнадесета не са предвидени особени разпоредби, при изпълнение на наказанието "доживотен затвор" и "доживотен затвор без замяна" се прилагат общите разпоредби. Съгласно данните в медицинското досие ищецът страда от хронична обструктивна белодробна болест, хипертонично сърце, фонова ретинопатия, лумбална спондилоза, радикулитопатия лумбалис. За установените заболявание е освидетелстван с експертно решение на ТЕЛК № 1234/31.03.2017г., с което е определена 24% трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизирането – 18.11.2016г. за срок от 3 години. Преглеждан е многократно ежемесечно, а при нужда и по-често, видно от приложените амбулаторни листове. Извършвани му били клинични и други необходими изследвания. Той бил насочван и преглеждан от специалисти от външни лечебни заведения за уточняване, диагностициране и изписване на лечение. При спешни случаи е бил преглеждан неколкократно и от екипи на Спешна медицинска помощ. Назначеното медикаментозно лечение е прилагано, поради което понастоящем се намира в задоволително общо състояние, без съществени оплаквания.
Според показанията на свидетелите доктор Гъбов и доктор Фичев, които обслужвали медицинския център към Затвора – Белене в течение на исковия период, ищецът бил един от най-често обслужваните пациенти и е бил преглеждан винаги, когато имал оплаквания. Той получавал назначените медикаменти по график веднъж седмично, посещаван е при нужда и в килията. За лишените от свобода, настанени в зоната за повишена сигурност, нямало график за посещения. При нужда те се преглеждали с предимство в кабинета, а при спешност - на място, като преценка на тяхното състояние правел надзирателят. Ищецът сам ризнава, че никога не му е отказван преглед от лекаря. През исковия период ищецът бил посещаван в килията от медицинско лице няколкократно при оплаквания, по преценка на надзирателя. Не е бил посещаван обаче ежедневно или ежеседмично. От страна на ищеца не било отправяно искане към администрацията да му бъде осигурено ежедневно посещение от медицинско лице в килията поради влошено здравословно състояние.
С. П, който изтърпява наказание лишаване от свобода в същия затвор, разказал, че ищецът се чувствал разтревожен, защото е на възраст. Страхувал се да не умре, тъй като нямало кой да му окаже медицинска помощ. Свидетелят знаел, че И.И е бил посещаван на място от лекар не повече от шест, седем пъти. Илиев водел дела за това, че обитавал наказателна килия без да има наказание. По препоръка на лекар заради белодробното му заболяване бил настанен в килията, която заема в момента. Преди бил в килия, в която имало влага, и съжителствал с друг лишен от свобода, който бил пушач.
От правна страна съдът приел, че съгласно чл. 284 ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, който забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбата на чл. 43.2 от Препоръка Rec(2006)2 на Комитета на министрите на държавите-членки относно Европейските правила за затворите, приета от Комитета на министрите на 11 януари 2006 г., на която се позовава ищецът, гласи: „Лекарят или подчинената на даден лекар квалифицирана медицинска сестра трябва да обръщат особено внимание на здравословното състояние на държаните в единична изолация затворници, да ги посещават ежедневно и да им осигуряват своевременна медицинска помощ и лечение по искане на самите се налага като наказание само в изключителни случаи и за определен период от време, който трябва да бъде възможно най-кратък.“ Това позволявалж да се направи извод, че вложения в препоръката смисъл на понятието „единична изолация“ се отнася до случаите, в които е наложено дисциплинарно наказание.
Административният съд посочил, че разпоредбата няма нормативен характер и затова пряко не създава права и съответно задължения за специализираните органи по изпълнение на наказанията. Тя имала препоръчителен характер към правителствата на държавите - членки, които да се ръководят от нея в законодателството, в политиките и практиките. Що се отнася до националното законодателство, препоръката била пресъздадена в разпоредбата на чл. 144 ЗИНЗС, според която лишените от свобода, изолирани в наказателна килия, се посещават от медицински специалист всеки работен ден. Медицинският преглед се извършва на място, освен ако случаят налага друго. По искане на лицата прегледът се осъществява незабавно.
За всички останали лишени от свобода била приложима разпоредбата на чл. 143 ЗИНЗС, включително и за осъдените на доживотен затвор без право на замяна на специален режим, каквото е правното положение на ищеца. Лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа. Болните с температура, с травми или други спешни състояния се приемат от лекар незабавно по всяко време.
Съдът отбелязал, че по отношение на ищеца за исковия период не е налагано дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“ по смисъла на чл. 101, т. 7, т. 8 ЗИНЗС със заповед на началника на затвора, нито е издавана заповед на главния директор на ГДИН по чл. 120 ЗИНЗС за изолиране в единична килия за срок от два месеца без право на участие в колективни мероприятия. Затова за него е неприложимо предписанието по чл. 143 ЗИНЗС, кореспондиращо с чл. 43.2 от Препоръката за Европейските правила за затворите, на чието неизпълнение основава иска си.
Според направената от административния съд преценка, режимът, при който ищецът изтърпява наказанието си, не ограничава правото му на един час престой на открито. Установено е, че по негово искане престоят е бил увеличен на два часа на ден. Той не е бил положение на изолация, тъй като не е бил наказван дисциплинарно с изолация в единична килия. Поради това не се налага да бъде посещаван ежедневно от медицинско лице за следене на състоянието му, нито е бил ограничен да получи необходимата медицинска помощ при желание от негова страна в срок до 24 часа, а при спешност– незабавно съобразно разпоредбата на чл. 143 ЗИНЗС. Специализираните органи по изпълнение на наказанието нямат задължение да осигурят на ищеца ежедневно посещение в килията му от лекар или медицинска сестра. Не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, вследствие на което ищецътда бил третиран по жесток нечовешки и унизителен начин, като е бил поставен в неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието.
С оглед направените изводи административният съд приел, че не са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 284 ал. 1 ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника, поради което отхвърлил предявения иск, както и искането по чл. 276 ЗИНЗС да бъде осъден главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и началника на Затвора - Белене да осигурят на ищеца ежедневно посещение от лекаря или медицинската сестра.
Касационната инстанция намира, че решението е постановено при отсъствието на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Направените от съда изводи са логични и съответстват на материалния закон.
Административният съд е анализирал подробно и задълбочено правната уредба, свързана със задълженията на администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да осигури на лишените от свобода медицинско обслужване. Направил е законосъобразен извод, че разпоредбата, на която се основава предявения от И.И иск, не урежда правното положение на ищеца. Тя се отнася до лицата, на които е наложено дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" и изисква на държаните в изолация за срока на наказанието да бъде оказвана достатъчна и своевременна медицинска помощ. На ищеца не е било налагано такова наказание, нито е бил държан в изолация без възможност за общуване, поради което съдът не дължи обсъждане на задължението на администрацията, произтичащо от чл. 143 ЗИНЗС, съответстващ на чл. 43.2 от Препоръката за Европейските правила за затворите и лишените от свобода, в каквато насока се прави касационно оплакване. Независимо от това първоинстанционният съд е събрал доказателства и е установил, че ищецът е получавал квалифицирана медицинска помощ в необходимия за лечение на заболяванията му обем. Администрацията не е неглижирала задълженията си за осигуряване на медицинска грижа на ищеца, съответно той не е понесъл неимуществените вреди, описани в исковата молба. Продължителният престой на лицето в мястото за лишаване от свобода, липсата на перспектива и напредналата му възраст могат да предизвикат у него силни душевни страдания, но след като те не са следствие от бездействие на администрацията, не водят до ангажиране на имуществената отговорност на ответника и осъждането на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и на началника на Затвора-Белене да осигурят на ищеца ежедневно посещение от лекар или медицинска сестра,
В касационната жалба се правят и доводи за неточно приложение на материалния закон от първоинстанционният съд, който отхвърлил иска за обезщетяване на вреди, игнорирайки фактите за негативният ефект върху психичното здраве на ищеца, който бил държан в затвора в продължителна изолация. В действителност такива факти не са били събирани и съответно установени по делото, тъй като в исковата молба се твърди отсъствие на ежедневни медицински грижи, положени за ищеца, а не умишлено поставяне в положение на продължителна изолация от администрацията на затвора. Затова съдът не е бил длъжен да събира доказателства за това настаняван ли е ищецът в наказателна килия в периода 7.02.2017 г. - 1.02.2018 г., както се поддържа в касационната жалба.
Според свидетеля Петров, И.И водил друго дело, за това, че излежавал наказанието си в наказателна килия. Същият свидетел, както и другите двама свидетели, установяват, че И.И е бил преместен в единична килия на третия етаж, която била суха и по-добре осветена, както и за да не се налага да съжителства с пушач, което категорично потвърждава направения от първоинстанционния съд извод, че ищецът не е бил изолиран в наказателна килия и не следва да бъде третиран, що се отнася до медицинската грижа, при условията на чл. 143 ЗИНЗС. В подкрепа на направената констатация е и обстоятелството, че наказанието доживотен затвор, което излежава ищецът, изисква настаняването му в отделение на затвора в обособена зона с повишена сигурност (чл. 213 ППЗИН), а там се разлагат и наказателните килии (чл. 96, ал. 1 ППЗИНС).
Административният съд е направил законосъобразна преценка за липса на основание за осъждането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанието", както и органите, ответници по втория от предявените искове. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение, като не е присъдил на ответника юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС предвижда, че когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. В случая обаче ищецът е бил освободен от съда от държавна такса поради липсата на средства, възрастта и здравословното му състояние, които обстоятелства изключват и отговорността му за разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №527/17.09.2018 г. по адм. дело №137/ 2018 г. по описа на Административния съд-Плевен.
Решението не подлежи на обжалване.