Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Р.Г чрез процесуалния му представител адв.Д.Т, против решение № 1159 от 24.02.2017 г. постановено по адм. дело № 10303/2016 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № 225зз-1212 от 19.08.2016 г. издадена от старши полицай при 01 РУ - СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на прозесуалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата. Не претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - полицейски орган при 01 РУ на СДВР, ст. полицай К.С, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Р.Г срещу заповед за задържане на лице за срок от 24 часа с рег. № 225зз1212 от 19.08.2016 г. издадена от старши полицай при 01 РУ - СДВР.Аистративният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за...