Производството е реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С.Б срещу заповед № 8121К-7449/11.10.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "Забрана на повишаване в длъжност за срок от една година".

Жалбоподателят, представляван в процеса от адв.Н.Ж, оспорва заповедта поради недоказаност на нарушенията, обосновали търсената дисциплинарна отговорност, наличието на допуснати нарушения на производствените правила, изразяващи се в неучастието на член на проверяващата комисия и извършване на проверката в нарушение на чл. 209, т. 4, пр. втори от ЗМВР и чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, както и поради несъответствие на наложеното наказание с целта на закона. Не претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна - министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 от АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № 8121К-7449/11.10.2017 г. на Министъра на вътрешните работи е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на главен инспектор С.Б, началник на РУ - Н. З при ОД на МВР – Сливен, считано от датата на връчване на наказанието. Наказанието е наложено на правно основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1 пр. трети и т. 2 от ЗМВР, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, във вр. с §1, т. 22 от ДР на ЗМВР, поради установено системно извършване на нарушения на т. 13 и т. 15 от МЗ № 8121з-644/01.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и на служебните си задължения, произтича от...