Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.В, в качеството му на член на Комисията за енергийно и водно регулиране срещу решение № 4287 от 26.06.2017 г. по адм. дело № 4604/2017 г., по описа на Административен съд - София град. С него е отменено по жалба на М.Ш негово решение № ДОИ – 23 от 05.04.2017 г. относно отказан достъп до поисканата от нея със заявление № ДОИ – 15 от 07.02.2017 г. обществена информация и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне по процесното заявление. На М.Ш е присъдена сума в размер на 10, 00 (десет) лева, представляваща заплатена държавна такса.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на закона и необоснованост, които съставляват отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна М.Ш, чрез пълномощника й адв. Д.Д в депозирания отговор по касационната жалба я оспорва като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, и с оглед на чл. 218 от АПК, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № ДОИ –23 от 05.04.2017 г., издадено от В.В като член на Комисията за енергийно и водно регулиране. С него е отказан достъп до исканата със заявление с вх. № ДОИ – 15 от 07.03.2017 г. от М.Ш обществена...