Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на К.К от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. П.Д, срещу решение №604/19.03.2019 г., постановено по адм. дело №2629/2018г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 2 - 1726/04.06.2018г. на изпълнителния директор на НАП за прекратяване на служебното му правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., поради съкращаване на длъжността. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е обсъдил основния довод на касатора, че закриването на отделите "Оперативни проверки" към ТД на НАП е извършено без одобрение на решение на УС на НАП, както и че приел за неотносима законосъобразността на заповедта на изпълнителния директор на НАП за утвърждаване на новите длъжностни разписания.Според касатора длъжността, която е заемал не е премахната като система от функции, задачи и отговорности, а присъщите й функционални дейности все още съществуват в администрацията на НАП и се констатират в длъжностната характеристика за длъжността "старши инспектор по приходите" в отдел "Оперативни дейности" Пловдив към ЦУ на НАП. Излага, че макар формално ТД на НАП и ЦУ на НАП да са различни структури, държавните служители от двете длъжности изпълняват своите задължения в едно и също място на работа - територията на ТД на НАП - Пловдив.По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяна на оспореното решение и на оспорената заповед.Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор на жалбата и в съдебно заседание я оспорва изцяло с доводи за правилност и обоснованост на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 128, ал. 2 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение Административният съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Кръстев срещу заповед № 2- 1726/04.06.2018г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) е прекратено служебното му правоотношение на длъжност "старши инспектор по приходите", считано от 04.06.2018г., поради съкращаване на длъжността.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния, съгласно чл. 108 от ЗДСл. във вр. с чл. 13, ал. 1 от ЗНАП орган - зам.-изпълнителният директор на НАП, оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП, да упражнява предвидените в закона правомощия. Спазени са изискванията за форма и съдържание, при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че същата е издадена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства и при сравнение на представените длъжностни разписания на ТД на НАП - Пловдив, съдът е установил, че считано от 01.05.2018г., с приетото ново длъжностно разписание са съкратени 73 щатни бройки от длъжностите "началник отдел", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив. Изведен е извода, че не само длъжността, заемана от жалбоподателя, не съществува като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 01.05.2018г., предвид закриване на целия отдел "Оперативни проверки" в ТД на НАП Пловдив, но и че липсва специфична система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика за длъжността, която е заемал жалбоподателя, която да е запазена в същия обем. От анализа на представените длъжностни характеристики, съдът е установил частично съвпадение на функции, което според него е обяснимо с оглед осъществяване на дейността на НАП. Изложени са съображения, че за да е налице фиктивно съкращаване на длъжността, би следвало системата от функции, задължения и изисквания изцяло да са запазени.Направен е извод, че липсва припокриване на функции между длъжността, заемана от жалбоподателя и длъжностите, разкрити в отдел "Проверки" - 4 свободни щатни бройки и в дирекция "Анализ и последващ контрол", ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - 6 свободни щатни бройки за длъжността "главен отм. ши експерт“. Съдът е констатирал съществени различия между основните задължения и функции на заеманата от жалбоподателя длъжност с обявените свободни щатни бройки за посочените по - горе длъжности в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.
Извел е извод, че извършеното съкращаване на процесните длъжности в отдел „Оперативни проверки“, както и на самия отдел, не обосновава наличието на хипотеза по чл. 87а от ЗДСл. и че липсва преминаване на дейността на закритата администрация в друга, доколкото не е налице закриване на администрацията, а единствено промяна в структурата й. В резултат на тези установявания са направени изводи, че оспорената заповед е законосъобразна, предвид реалното съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя.
Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно.
От фактическа страна е установено, че К.К е заемал длъжността "старши инспектор по приходите" в дирекция "Контрол", отдел "Оперативни проверки" в ТД на НАП гр. П.. Със заповед № ЗЦУ -560/23.04.2018г. на изпълнителния директор на НАП е утвърдено ново длъжностно разписание на ТД на НАП - Пловдив, считано от 01.05.2018г., с което са съкратени 73 щатни бройки от длъжностите "началник отдел", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" в ТД на НАП Пловдив.
От приетото длъжностно разписание, в сила от 01.01.2018г. е видно, че общата численост на териториалната дирекция на НАП Пловдив е 1419 щатни бройки. Числеността на дирекция "Контрол" е 644 бройки. Същата е структурирана в пет отдела: отдел "Разследване на особени случаи", отдел "Селекция", отдел "Ревизии", отдел "Проверки" и отдел "Оперативни проверки". Отдел "Оперативни проверки" в който е бил назначен Кръстев е с обща численост от 73 бройки, като от тях 12 щатни бройки са за длъжността "старши инспектор по приходите", каквато е заемал той.
Считано от 01.05.2018г. е утвърдено ново длъжностно разписание в сила от същата дата, съгласно което числеността на ТД на НАП - Пловдив е намалена от 1419 на 1365 щатни бройки. Числеността на дирекция "Контрол" също е намалена на 591 щатни бройки, разпределени в четири отдела: 1. отдел "Разследване на особени случаи"; 2.отдел "Селекция"; отдел "Ревизии" и 4. отдел "Проверки", като съществуващият по старото разписание отдел "Оперативни проверки" е закрит.
При съпоставка на общата численост на специализираната администрация на ТД на НАП Пловдив по двете длъжностни разписания е видно, че намаляването на числеността е от 1260 на 1205 щатни бройки, т. е налице е реално намаляване на щатната численост с 55 бройки, които са за длъжността "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите", "главен инспектор по приходите" и др.
Възраженията в касационната жалба относно наличието на незаети бройки за длъжността „старши инспектор по приходите“ и обявяване на конкурс за длъжността, заемана от касатора /вр. с нарушаване принципа на стабилитет на служебното правоотношение/ са обсъдени от съда и изводите му в тази насока се споделят от настоящата инстанция.
Правилен и съответен на представените по делото доказателства е и изводът за липсата на идентичност между основните задължения и функции на заеманата от жалбоподателя длъжност, преди издаване на заповедта с тези за длъжностите по обявените конкурсни процедури и такива за подбор за длъжностите "старши инспектор по приходите" в дирекция "Контрол", отдел "Проверки" - 32 заети щатни бройки и "инспектор по приходите" в дирекция "Контрол", отдел "Проверки" - 4 свободни бройки и 6 свободни щатни бройки на длъжност "главен отм. ши експерт по приходите" в дирекция "Анализ и последващ контрол", ГД "Фискален контрол" ЦУ на НАП. От представените по делото длъжностни характеристики за посочените длъжности безспорно се констатират сходства на някои от задълженията, но и съществени различия между основните задължения и функции на заеманата от жалбоподателя длъжност с тези за обявените свободни щатни бройки в ГД "Фискален контрол" ЦУ на НАП. Съгласно длъжностната характеристика за тези длъжности, основните задължения и функции са свързани с контрол върху стоките с висок фискален риск.
Правилно е отчетено от съда, че наличието на длъжност със същото нормативно наименование, но с други функции и длъжностна характеристика и съответно функционална такава за съответното звено, означава че се касае за друга длъжност в администрацията. Липсва припокриване на функции между длъжността, заемана от жалбоподателя и цитираните длъжности в отдел "Проверки" в ТД на НАП Пловдив и отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.
От представените доказателства по делото безспорно се установява, че длъжността "старши инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки" обективно не съществува, отделът е закрит и липсва напълно аналогична длъжност по идентификационни белези, към която да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност.
Съвпадащите функции и задължения на двете длъжностни характеристики за длъжността "старши инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки" на дирекция "Контрол", каквото длъжност е заемал жалбоподателя и функциите на длъжността "старши инспектор по приходите" в дирекция "Фискален контрол", отдел "Оперативни дейности", както и в отдел "Проверки" на дирекция "Контрол" при ТД на НАП не са определящи, доколкото същите са общи и присъщи за всички длъжности инспектор по приходите. Приликите между дадени длъжности, без да е налице тъждество между техните основни и специфични функции, не сочат, че длъжността не е премахната и продължава да съществува. Добавянето на други задължения и функции към тези на съкратената длъжност, не може да обуслови извод, че е налице запазване на длъжността като система от функции и задължения. Правилна и съответна на материалния закон е преценката на първоинстанционния съд за липсата на предвидените в чл. 87а от ЗДСл. хипотези. В случая не е налице закриване на администрацията и преминаване на дейността й в друга, а е налице промяна в структурата на администрацията.
Следва да се приеме, че съкращаването е реално и е осъществен фактическия състав по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая е спазена и целта на закона. Съкращението е следствие от премахването на всички длъжности в закритите отдели "Оперативни проверки" във всички ТД на НАП, което е насочено към повишаване ефективността на администрацията. Служебното правоотношение не е прекратено самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени с цел оптимизиране на дейността на НАП.
Неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед, а именно че закриването на отделите "Оперативни проверки" към ТД на НАП е извършено без одобрение и решение на Управителния съвет на НАП. Действително по делото не е представено такова решение, но на настоящата съдебна инстанция е служебно известно и на интернет страницата на министерството на финансите е публикувано решение №РМФ -21/23.03.2018г. на Управителния съвет на НАП за одобряване на организационно - управленските структури на Централно управление на НАП и Териториалните дирекции на НАП - София, Пловдив, Бургас, Варна и В. Т, съгласно Приложение № 1, 2,3, 4,5 и 6 към решението, считано от 01.04.2018г. Следователно закриването на отделите "Оперативни проверки" към ТД на НАП е извършено с решение на УС на НАП в съответствие с чл. 5, ал. 1, т. 6 и чл. 5, ал. 6 от ЗНАП (ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ), и чл. 3, ал. 1, т. 6, чл. 3, ал. 4 и чл. 7, ал. 4 от Правилата за работа на УС на НАП.
Неоснователни са възраженията в касационната жалба за незаконосъобразност на заповед № ЗЦУ - 560/23.04.2018г. на изпълнителния директор на НАП, с която на осн. чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 8 от ЗНАП са утвърдени длъжностните разписания на ТД на НАП Бургас, Варна, В. Т, Пловдив и София. С процесната заповед в изпълнение на правомощията на изпълнителния директор на НАП е извършването на промяна на числеността на служителите в ЦУ на НАП и ТД на НАП в рамките на общата численост на агенцията, именно с утвърждаване на новите длъжностни разписания. Със заповедта не е извършено закриване на отдели и преобразуване на такива.Както се посочи по - горе в решението, организационно - управленската структура е одобрена с решение на УС на НАП, а не със заповедта на изпълнителния директор. Правилно е отбелязал първоинстанционния съд, че тази заповед не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, както на пряк, така и на косвен такъв.
Предвид изложеното следва да се приеме, че съкращаването е реално и е осъществен фактическия състав по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая е спазена и целта на закона. Съкращението е следствие от премахването на всички длъжности в закритите отдели „Оперативни проверки“ във всички ТД на НАП, което е насочено към повишаване ефективността на администрацията. Служебното правоотношение не е прекратено самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени с цел оптимизиране на дейността на НАП.
Не са налице твърдяните касационни основания за отмята, а при извършената служебна проверка на решението по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата от 100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 604 от 19.03.2019 г. по адм. дело № 2629/2018 г. на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА К.К с адрес [населено място], [адрес], да заплати на Националната агенция за приходите разноски в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.