Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М.П, чрез адв.. Т срещу решение № 3373 от 18.05.2017 г., постановено по административно дело № 2589/2017 г. от Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена заповед рег. № 228з-67 от 20.02.2017 г. на началника на 04 РУ – СДВР в частта относно срока на наложеното наказание, като същият е изменен от една година на шест месеца. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед да бъде отменена изцяло, като бъдат присъдени и направените по делото разноски пред първата инстанция.

Ответникът по касационната жалба - началникът на 04 РУ – СДВР в представени от процесуален представител писмени бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е заповед рег. № 228з-67 от 20.02.2017 г. на началника на 04 РУ – СДВР, с която на М.П, заемащ длъжността старши разследващ полицай в група „Разследване на криминални престъпения“ на сектор „Разследване“ към 04 РУ – СДВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 (една) година, на основание чл. 204,...