Главният архитект на община С. и С.И оспорват Решение № 780/11.07.2018 г. на Административен съд – София-област по адм. дело № 705/2017 г., отхвърлящо жалбите им против Заповед № ДК-11-Сф-3/15.06.2017 г. на началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ – Софийска област при Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район, с която, поради липсата на териториална компетентност, е отменено издаденото от главния архитект на община С. в полза на С. И. Р за строеж № 88/26.05.2017 г. за вилна сграда в поземлен имот № 324 по кадастралния план на м. „Щъркелово гнездо“, землище на с. Г. О, община С., Софийска област.
Ответникът - началникът на Регионален отдел „НСК“ – Софийска област при РДНСК - Югозападен район, не изразява становище по касационните жалби.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.
Касационните жалби са допустими, но неоснователни.
1. Фактическото установяване на административния съд, че имотът, в който е разрешено строителството, попада в територията на област С.-град, а не на Софийска област (към която принадлежи община С.), е основан на приетата допълнителна съдебно-техническа експертиза, а тя – на данните от Кадастрално-административната информационна система на кадастралната карта на землището на с. Г. О и съседните му землища.
2. Съответства на материалния закон изводът в атакуваното решение относно меродавния характер на информацията от кадастъра при преценката за местоположението на ПИ.
В обхвата на кадастъра се включват и данните за границите на административно-териториалните единици и землищните граници – чл. 2, ал. 2, т. 3 ЗКИР, а те са граници и на поземлени имоти – чл. 24, ал. 4 от закона. Свързаните помежду си компютъризирани информационни системи за кадастъра и имотния регистър осъществяват връзка и с Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици – чл. 7, ал. 2 вр. ал. 1 ЗКИР. Кадастърът е обективен източник на данни, които, според ал. 5 на чл. 2 ЗКИР, са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. До настъпването на юридически факти, опровергаващи законовата презумпция, данните следва да се считат за достоверни, респ. кадастърът се ползва с доказателствено действие.
3. Неоснователна е тезата, на която е изградено касационното оспорване, за противоречието с регламентацията по ЗАТУРБ на заключението за непринадлежността на местността към територията на община С..
а. Дори изобразените в КК граници на общините да не са определени по реда на ЗАТУРБ в нарушение на правилото по чл. 9, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, подобна проверка (по същество свързана с въпроса за евентуално невярно пресъздаване на границите от кадастъра) е недопустима инцидентно и по повод на спор относно законосъобразността на разрешение за строеж. Редът за създаването на КК и поддържането й в актуално състояние са предмет на регулиране от ЗКИР, който урежда предпоставките и пътя за защита при колизия между данните по кадастъра и действителното положение. При липсата на проведено производство по специалния закон, не е налице основание действащият кадастър да не бъде зачетен, вкл. и ако при отразяването на границите са използвани неточни източници на информация или те са некоректно интерпретирани.
б. Противоречието между доказателствени източници за границите на административно-териториалните единици и тяхната оценка индицира спор между Столична община – район „Панчарево“ и община С., който обаче подлежи на самостоятелно разрешаване по съдебен ред – арг. чл. 43, ал. 3 ЗКИР.
4. В контекста на горните съображения по отношение на територията, в която е ситуиран ПИ № 324, строителното разрешително е издадено при отсъствието на компетентност на главния архитект, ограничена по териториален признак до границите на община С. – чл. 148, ал. 2 ЗУТ вр. чл. 146, т. 1 АПК.З отменящата РС контролна заповед е законосъобразна, а потвърждаващото я съдебно решение – правилно.
5. Несподелимо е позоваването от касаторите на административното обслужване на имотите в местността от община С. и вписването на разпоредителните сделки с тях в съответната служба по вписванията. Законосъобразност на РС не може да се аргументира с фактическо положение, което не отговаря на законовите критерии за проверка на неговата действителност.
Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 780/11.07.2018 г. на Административен съд – София-област по адм. дело № 705/2017 г. Решението е окончателно.