Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на "Фламинго шипинг" ЕООД срещу решение №1830/23.10.2018г., постановено по адм. д. № 2220/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи, че съдът е следвало да провери дали Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура“ е имало основание да начисли такси като самостоятелни пера или е следвало да определи твърда такса от 750 евро. Акцентира върху въпросът кое е лицето претърпяло вредите. Поддържа, че фактурите са издадени на името на ищеца (настоящ касатор) и същите са платени от негови сметки. Иска отмяна на съдебния акт, уважаване на исковете и присъждане на разноски.

Ответникът - Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски.

Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата и общините от незаконосъобразни актове, което следва да се установи в друго, а не в това административно производство. Намира, че не се касае и за незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ДП „Пристанищна инфраструктура“. Посочва, че закона има предвид фактически действия, а в случая се касае за издаване на фактури, за издаване на документи за заплащане на извършени от ответника услуги.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Първоначално производството е образувано пред Софийски градски съд по иск на "Фламинго шипинг" ЕООД срещу Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", с правно основание чл. 55 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с искане ДП да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 51 447, 74 лева, представляваща левова равностойност на сумата от 26 035 евро. С определение № 3984/21.07.2016 г. постановено по търг. дело № 4560/2015 г. Софийски градски съд е отменил протоколно определени за даване ход по същество, прекратил е търговското дело и е изпратил по подсъдност на Административен съд Бургас. Ж. на ДП "Пристанищна инфраструктура" срещу така постановеното определение е оставена без уважение от Софийски апелативен съд, а касационно обжалване на въззивното определение не е допуснато от Върховен касационен съд.

След изпращане на делото по подсъдност в Административен съд Бургас и образуване на адм. д. № 2220/2017 г. по описа на същия съд, е постъпила молба - уточнение от "Фламинго шипинг" ЕООД, с която ищецът преквалифицира искът, като посочва, че правното основание за претендираните като недължимо платени суми е чл. 1 от ЗОДОВ вр. с чл. 203 от АПК. Сочи, че вредите са настъпили в резултат на незаконосъобразни действия на служители на ДП "Пристанищна инфраструктура", а именно имуществени вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно начисляване и събиране на пристанищни такси, заплатени от ищеца в качеството му на генерален агент, за които са издадени фактури.

От фактическа страна съдът е установил, че ищецът „Фламинго шипинг“ ЕООД в качеството си на корабен агент е заплатил на ДП "Пристанищна инфраструктура" пристанищни такси за моторни кораби „Авива“ и „Алтай“, собственост съответно на „Стоунхил маритайм“ АД и „Ъпхил шипинг“ АД. По делото е назначена и кредитирана съдебно-техническа експертиза. Експертът в заключението си е разяснил характеристиките на корабите и в частност на Ро-ро корабите, каквито твърди, че са процесните (за превоз на автомобили, камиони, ремаркета и железопътни вагони, и товарите в тях) и технологията на претоварните работи (по хоризонтален способ, чрез „търкаляне навътре търкаляне навънка“ (Roll-on/roll-off)). Касателно процесните кораби вещото лице е отбелязало, че са среднотонажни ро-ро кораби, като на горните (открити) палуби може да се разполагат, както ро-ро така и ло-ло товари, а на долните палуби само ро-ро товари или генерални товари, но подреждани с вилкови мотокари което не е ро-ро технология, а технология за обработка на генерален товар. Сочил е, че в случая се касае за товарене на слама на бали - категоризирана като опасен товар в Международен кодекс за превоз на опасни стоки по море (International Maritime Dangerous Goods (IMDG) Code) и в Конвенцията SOLAS. Видно от заявление № Б-ЗТП-275/18.09.2015 товарен план технологията е за генерален товар, обработван по ло-ло технология. Относно таксите, събирани от ДП „Пристанищна инфраструктура“ експертът е разяснил, че размерът на каналните, тонажните, светлинните и еко таксите зависи от брутния тонаж на кораба, а на линейните такси - от дължината на кораба, като в конкретния случай товарът е обработен по технология за генерални товари (на обработен тон) и не е използвана технологията Ро-ро, при която таксата би била определена според броя на камионите.

Позовавайки се на фактическите данни и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, решаващият състав в посочил, че липсата на кумулативно изискуемите предпоставки, а именно наличие на противоправно действие на длъжностни лица и настъпили вреди за ищеца, обуславя неоснователност на иска. Съдът е приел, че пристанищните такси по процесните фактури са платени от ищеца „Фламинго шипинг“ ЕООД в качеството му на „генерален агент“. Съдът при обсъждане на чл. 222 Кодекс за търговското корабоплаване (КТК) и естеството на отношенията, е приел, че последиците от действията на корабния агент, извършени в обема на представителната му власт, настъпват направо в правната сфера на представлявания корабопритежател и доколкото ищецът не е страна по материалното правоотношение, предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Неоснователността на иска е потвърдена и с обсъждането размера на пристанищните такси и липсата на установеност на незаконосъобразни действия на служители от ДП „Пристанищна администрация“. Съдът е приел, че размерът е определен законосъобразно, тъй като товарът е обработен по ло-ло технология, като генерален товар, правилно не е приложена предвидената в чл. 6 от Тарифата редукция на таксите. Обжалваното решение е недопустимо.

Административен съд Бургас е постановил решението си при липса на компетентност - абсолютна положителна процесуална предпоставка. На административните съдилища са подсъдни исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, исковете за обезщетение за вреди от принудително изпълнение, исковете за установяване неистинността на административни актове и за установяване на съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение. Така изброените са изключения от установената обща компетентност на съдилищата, всички искови спорове, които не попадат сред изрично изброените, се разглеждат от гражданските съдилища в съответствие с чл. 14, ал. 1 ГПК.

Въпросът за допустимостта на иска пред АС Бургас е бил разгледан от същия, единствено от гледна точка на процесуалната легитимация на ищеца. Съдът е посочил, че искът е предявен от ненадлежна страна, в нарушение на чл. 26, ал. 2 от ГПК, тъй като последиците от действията на корабния агент, извършени в обема на представителната му власт, очертан с ал. 2 на чл. 222 от КТК, настъпват направо в правната сфера на представлявания корабопритежател, предвид което е недопустим. Така мотивиран Административен съд - Бургас е прекратил производството по адм. дело № 2220/2017 г. Постановеното протоколно определение е отменено от ВАС с аргумент от чл. 222 от КТК, че в кръга на правата си корабният агент има и правомощие да предявява искове от името на корабопритежателя и капитана на кораба във връзка извършваната от тяхно име дейност. А какви са отношенията между корабопритежателя и ищеца е въпрос по съществото на спора.

След връщането за продължаване на съдопроизводствените действия съдът е преповторил мотивите на ВАС за допустимост, без да съобрази липсата на компетентност от гледна точка на характера на предявения иск.

Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" е юридическо лице по смисъла на чл. 62, ал. 3 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), образувано със ЗМПВВППРБ (ЗАКОН ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, В. В. П И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (чл. 115л. ЗМПВВППРБ). Държавата предоставя на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" имущество - публична и частна държавна собственост, определено с решение на Министерския съвет, за изпълнение на дейността му, свързана с управление на пристанищната инфраструктура и другите дълготрайни активи на пристанищата за обществен транспорт с национално значение. Държавно предприятия "Пристанищна инфраструктура" стопанисва и управлява инфраструктурата на пристанищата с национално значение. Следва да се отбележи, че същата по вид дейност може да се извършва от други, несвързани с държавата субекти. Наименованието, начинът на създаване, предоставянето на държавно имущество за изпълнение на дейността му, предметът на дейност, финансирането му от бюджета, както и участието на държавни органи в управлението му, дават основание за характеризирането на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" като публично предприятие. Публичният характер на предприятието не означава, че то извършва административна дейност.

Административната дейност се изразява в издаването на правнообвързващи актове и извършване на правнорегламентирани действия. Държавно предприятия "Пристанищна инфраструктура" не е държавен орган, нито е организация-носител на административни правомощия по смисъла на §1, т. 1 от допълнителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс. Н. управителни органи не издават административни актове с властнически характер, при неизпълнението, на които може да бъде приложена държавна принуда. Министърът на транспорта и съобщенията, чиито задължения, свързани с дейността на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", са изброени в чл. 115о ЗМПВМППРБ, упражнява правата на държавата като собственик, в управлението на предприятието. Вменените задължения са разграничими от задълженията, предвидени в Закон за морските пространства, вътрешните морски пътища и пристанищата в Р. Б, които министърът изпълнява в качеството си на държавен орган.

Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" не е и администрация, която подпомага изпълнението на функциите на орган на изпълнителната власт.

Съпоставката с предмета на дейност на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", както и очертания нетърговски характер на предприятието, води до заключение, че то не е организация, която предоставя услуги, още повече, нормативно определените по вид обществени услуги. Предприятието не може да се характеризира и като организация, която предоставя обществени услуги по смисъла на допълнителните разпоредби на ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА). "Организация, предоставяща обществени услуги" е всяка организация, независимо от правната форма на учредяването ѝ, която предоставя една или повече от изброените обществени услуги: .."образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги".

Събирането на пристанищни такси, включено в предмета на дейност на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", също не носи белезите на административна дейност. В чл. 103в, ал. 1 ЗМПВМППРБ (редакция ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.; доп. ДВ, бр. 54 от 2007 г.) е посочено, че корабите, с изключение на военните, които посещават пристанищата за обществен транспорт с национално значение, заплащат пристанищни такси. В т. 1 - 4 на чл. 103в, ал. 1 са предвидено, че таксите се събират от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" и се разходват за обезпечаване на достъпа до пристанищата за обществен транспорт с национално значение, включително за покриване на разходите за изграждане и поддържане на морски канали, външни защитни диги, докове, басейни, кейове, буйове, фарове, пристанищна инфраструктура, драгирането и увеличаването на максималната дълбочина на водата. А по т. 5 - се разходват за приемане и обработване на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност.

Събираните пристанищни такси не са държавни такси, такива съгласно чл. 1 ал. 1 от ЗДТ (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ), се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго.

Разпоредбата на §2 от преходните разпоредби на ЗДТ (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ) изключва от приложното поле на закона таксите, събирани от митниците, банките, пощите, телеграфите и телефоните и държавните предприятия, както и таксите, събирани по ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА), ЗЖТ (ЗАКОН ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ), ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА), ЗБИЯЕ (ЗАКОН ЗА БЕЗОПАСНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ), ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ), ЗМПВВППРБ (ЗАКОН ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, В. В. П И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) и ЗЗТ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ). Тази разпоредба съдържа изрично уточнение за държавните предприятия, посочвайки, че събираните от държавните предприятия такси се определят по тарифи, утвърдени от Министерския съвет. Така е предвидено и в чл. 103в, ал. 4 ЗМПВМППРБ, според който Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя размера на таксите по ал. 2 и 3.

За разлика от таксите, представляващи публични държавни вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, събираните от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" пристанищни такси от корабите, които посещават пристанища с национално значение, се събират за ползването на пристанищната инфраструктура, която е държавна собственост (чл. 103в ал. 2 ЗМПВМППРБ). Основание за плащането на таксите в полза на държавното предприятие в случаите на чл. 103в, ал. 5, предл. 1 ЗМПВМППРБ са направените от предприятието разходи за обезпечаване на достъпа до пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и до пристанищата по чл. 107-109 чрез поддържане на акваторията или подходните канали към тях. Следва да се има предвид обстоятелството, че таксите не постъпват в държавния бюджет, а формират приходи на държавното предприятие.

В горния смисъл са решение по адм. д. №1985/2017 г. по описа на ВАС и определение по гр. д. №92/2018 г. на ВКС, смесен петчленен състав.

С оглед горната фактическа и правна установеност, настоящата инстанция намира, отношенията между Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" и "Фламинго шипинг" ЕООД, в резултат на които е процесния иск са на плоскостта гражданското, а не от административното право. Извършваната от държавното предприятие дейност е стопанска, а събраните без основание пристанищни такси, каквото е твърдението на ищеца, не могат да бъдат изразени като имуществени вреди, причинени при или по повод изпълнението на административна дейност.

Като е приел за разглеждане иск, който не му е подсъден, административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили. Делото следва да се върне за съда, който да го прекрати и да изпрати исковата молба на компетентния граждански съд за разглеждането на спора или да повдигне спор за подсъдност, в рамките на който окончателно да се реши кой съд е компетентен да реши спора.

Що се отнася до направените искания за присъждане на сторените по делото разноски, приложение намира разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК и ВАС не следва да се произнася.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №1830/23.10.2018г., постановено по адм. д. № 2220/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас.

ВРЪЩА делото на Административния съд-Бургас за изпращането му по подсъдност на компетентния съд или да повдигне спор за подсъдност.

Решението не подлежи на обжалване.