Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 163 от 01.02.2019 г., постановено по адм. д. № 955/18 г. Административен съд Варна, е отхвърлил жалбата на Б.П, действащ като ЕТ „Астер 62 Б.П“, против ревизионен акт № Р –03000817003275-091-001 /08.12.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 3 от 28.02.2018 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. В., с който на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 2 ДДДФЛ за 2011-2015 г., вноски по КСО за 2011г. и вноски по ЗЗО.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Б.П,действащ като едноличен търговец ЕТ „Астер 62 Б.П“.

В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – гр. В. и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. В. не се представлява.Постъпила е молба, с която се изразява становище по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от...