Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Г.Д и П.Д - и двамата-чрез процесуални им представител адв. С.Х, срещу решение № 1861 от 21.08.2018 г., постановено по адм. д. № 420/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Молят съдебното решение да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло така предявените субективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата за вреди / ЗОДОВ/ като основателни и доказани.

Редовно призовани за съдебно заседание, касационните жалбоподатели не се явяват и не се представляват. От процесуалния им представител адв.. Х по делото са постъпили писмени бележки по същество с подробно развити в тях съображения за основателност на касационната жалба, съответно – неправилност на атакувания с нея съдебен акт.

Ответникът, ОД на МВР – гр. П., редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмен отговор на касационната жалба или писмени бележки по съществото на спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение в обжалваните от тях части е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил изцяло предявения от П.Д от [населено място] иск срещу ОД на МВР – гр. П. за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 732, 39 лв –стойност на причинена на собствения му лек автомобил щета, както и предявения от Г.Д от [населено място] срещу същия ответник иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв-претърпени страдания от изживяно чувство на безсилие и гняв, вина пред роднините и разколебано доверие в работата на полицейските органи и двата вида вреди, явяващи се резултат от незаконосъобразното бездействие на органите на ОД на МВР –Пловдив да изпълнят свое задължения, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 91, ал. 1, т. 2 от ЗМВР да открият и издирят своевременно собственика на МПС - „М. В“, причинило ПТП с „ О. К“ ДК [рег. номер на МПС], собственост на първия ищец и управляван от втория ищец, извършено на 29.10.2016г. по надлез „Родопи“, посока „Кукленско шосе.

За да отхвърли исковете, Административен съд – Пловдив, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че същите са изцяло неоснователни, тъй като ищците, въпреки че са били длъжни, не са провели вмененото им от закона пълно и главно доказване на исковите си претенции.

Административният съд, след подробен анализ на законовите предпоставки за ангажиране отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е приел, че както П.Д, така и Г.Д не са доказали нито наличието на незаконосъобразното бездействие, довело до твърдените от тях вреди, нито реалното настъпване на самите имуществени, съответно -неимуществени вреди, нито наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално настъпилите вреди и неиздирването на собственика на причинилия ПТП „М. В“. Според АС - Пловдив разпоредбата на чл. 91, ал. 1, т. 2 от ЗМВР не въвежда безусловно задължение за пряко фактическо действие на полицейските органи, а само една допълнителна възможност за използване на средствата за явно наблюдение при осъществяване на контрола по спазване правилата за движение по пътищата, управление на пътния трафик и подобряване безопасността на движение по пътищата. АС-Пловдив е заключил, че, изхождайки от мястото на ПТП и наличието на запис от камера, разположена далеч от него – на кръстовището на бул. „Менделеев“ с бул. „С. П“, своевременното изискване и получаване на запис от тази камера не би гарантирало положителен резултат, а излезлият в отпуск служител, натоварен с индивидуализиране на участвалото в ПТП неизвестно МПС, бил излязъл в отпуск, след като бил опитал да вземе запис от камерите в района. Протоколът – опис на причинените от ПТП щети на Опела не съставлявал достатъчно доказателство за реалното настъпване и действителния размер на платените за поправката им суми. Недоказани оставали и претендираните от Г.Д неимуществени вреди. Не се доказвала и причинно-следствена връзка между евентуалното бездействие на полицейския инспектор при ОД на МВР - Пловдив да издири собственика на напусналото ПТП МПС и евентуално настъпилите от това ПТП имуществени и неимуществени вреди за ищците. Административният съд е стигнал до извода, че отказът на застрахователя да изплати обезщетение произтича от нормативно установени правила и не е в зависимост от действията или бездействията на органите на МВР. Съдебното решение е правилно.

Макар да не споделя изводите на административния съд за това, че по делото били налице доказателства, че преди да излезе в отпуск, полицейският служител Динев бил направил необходимото за събиране данните от наличните камери, ВАС, трето отделение споделя останалите, развити от АС-Пловдив съображения за неоснователност на предявените искове. Правилно административният съд е приел, че сочената от ищците разпоредба на чл. 91, ал. 1, т. 2 от ЗМВР не съдържа императивно задължение за полицейските органи да извършат фактическо действие, пряко произтичащо от закона по см. на, а предвижда само една допълнителна възможност за използване на средствата за явно наблюдение при осъществяване на тяхната дейност.Обосновани са и изводите на съда за това, че ищците не са провели пълно и главно доказване на наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдяното от тях незаконосъобразно бездействие на полицейските органи и неоткриването на водача на МПС,причинило вредите. На първо място – в исковата си молба и в хода на съдебното производство ищците твърдят наличието на камери на самия надлез, на който е станало ПТП, но по делото се доказва, че такива камери на твърдените от ищците места не са поставяни и не съществуват. От събраните по делото доказателства се установява налична камера за видеонаблюдение на кръстовището на бул „Менделеев“ с бул.“С. П“ и камери, монтирани на магазин „Практикер“ и фасадата на РС „Военна полиция“, но ищците не са ангажирали съответните доказателства, за да установят на какво разстояние от местопроизшествието са тези камери и дали, ако записите от тях бяха запазени, същите биха установили с оглед разстоянието до ПТП, техническите характеристики на камерите и резолюцията им, с достатъчна степен на вероятност регистрационния номер на виновното МПС, съответно собственика му.

По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение в отхвърлителния му диспозитив като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1861 от 21.08.2018 г., постановено по адм. д. № 420/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив. Решението е окончателно.