Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Неделино срещу решение № 355 от 17.10.2017 г., постановено по адм. дело № 228 по описа за 2017 г. на Административен съд – Смолян, с което по жалба на СНЦ "Български правозащитен алианс" са отменени разпоредбите чл. 19, ал. 3 и чл. 57, ал. 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Н, приета с Решение № 210 по протокол №22 от19.12. 2012г. на ОбС - Неделино с последни изменения и допълнения приети с Решение №357 от 28.12. 2016г.Твърди се постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна по подробно изложените в жалбата съображения. В допълнение се излагат и доводи, с които се обосновава липса на правен интерес на Сдружение с нестопанска цел"Български правозащитен алиан " гр. П. да оспори Наредбата. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски в двете съдебни инстанции.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява.
Ответникът - Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" изразява писмено становище по касационната жалба.В допълнителна писмена молба от 22.03. 2019 г.,моли да се остави в сила решението, като правилно и законосъобразно.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.Счита обжалваното решение за процесуално недопустимо.Поддържа подробни доводи, че е прието решение на ОбС Неделино №530 от 22. 12.2017 г. с което е отменена разпоредбата на чл. 19 ал. 3 и изменена разпоредбата на чл. 57 ал. 2 от Наредбата т. е оспорените текстове са престанали да бъдат част от позитивното право и не е налице правен интерес от оспорването им.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по съображения досежно допустимостта на обжалваното решение.
С Решение № 355 от 17.10.2017 г., постановено по адм. дело № 228 по описа на Административен съд – Смолян за 2017 г., в производство по реда на чл. 185 АПК е уважена жалбата на Сдружение с нестопанска цел"Български правозащитен алианс" срещу чл. 19, ал. 3 и чл. 57, ал. 2 от Наредбата.Съдът е направил извод за допустимост на жалбата, а по същество за нейната основателност.Приел е, че цитираните разпоредби в Наредбата са приети в противоречие с нормативен акт от по - висока степен, а именно на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ,който урежда кръга от задължените лица за заплащане на такса битови отпадъци. За да уважи жалбата, съдът се е мотивирал, че като е прието разрешение различно от установеното в закона Общинския съвет е постановил е постановил един незаконосъобразен акт, който противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Посочил, че всеки нормативен акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по - висока степен (чл. 15 ЗНА). Доколкото в случая е установено противоречие между оспорената разпоредба и закона съдът приел жалбата за основателна и я уважил. Решението е валидно, но е недопустимо.
С. То решение № 2/12.02.2010 г., постановено по тълк. д. № 4 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени.
Правото на обжалване е процесуална възможност и се реализира от носителя на това право при определени предпоставки. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р.Б.Т конституционна разпоредба определя обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие - актът да засяга лицето, което го обжалва. Конституционният принцип е заложен в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 и чл. 186, ал. 1 АПК, което задължава съда да извършва преценка досежно наличието на правен интерес във всеки случай.
Видно от представеното по делото удостоверение от Окръжен съд - Пловдив по ф. д. № 108/2016 се установява, че предметът на дейност на Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс“(л. 9) се свежда до извършване на анализи за съответствието на действащите в страната подзаконови нормативни актове с нормативните актове от по-висока степен; съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт; участие в провежданите обществени обсъждания на проектите на нормативни актове и стратегически документи; предоставяне на експертна помощ за издаване на законосъобразни подзаконови нормативни актове, а целите му са да обедини усилията на членовете му и да привлича съмишленици и спомоществователи за развитието и утвърждаването на принципите на правовата държава и върховенството на закона в Р. Б и повишаване правната култура и правното съзнание като духовни пластове в структурата на гражданското ни общество чрез недопускане съществуването на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове (или отделни норми в такива актове) - издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт в Р. Б.
Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд възприемането на становище, че така посочените цели и предмет на дейност на Сдружението сами по себе си са достатъчни, за да обосноват правния му интерес от съдебно оспорване на всеки един подзаконов нормативен акт, за който Сдружението чрез своите органи прецени, че е незаконосъобразен, ще доведе до автоматизъм в преценката за наличие на правен интерес за Сдружението, което не съответства на уредбата по чл. 186, ал. 1 АПК. Така, във всеки случай на оспорване би било достатъчно само твърдение, че оспореният подзаконов нормативен акт или разпоредба/разпоредби от него са незаконосъобразни, за да се приеме от съда, че Сдружението има интерес от оспорването им. Това становище обаче, не държи сметка, че от значение за преценката има ли Сдружението правен интерес от оспорването или не, е и сферата, в която се проявяват правните последици на оспорения акт, или оспорените разпоредби от подзаконовия административен акт, и дали именно от тази гледна точка, може да се приеме, че са засегнати права или законни интереси на Сдружението или на неговите членове.Няма спор нито в правната теория нито в съдебната практиката, че право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения и това е разпоредено с чл. 186, ал. 1 АПК. Няма спор също така, че нормативният административен акт засяга широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. Правният интерес за обжалване не може да бъде мотивиран единствено с предмета на дейност и целите на Сдружението. Посочените средства за постигането на целите (между които съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт) не освобождават съда от преценката му за наличието на тази абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство. Сдружението не твърди и не сочи доказателства, че то или някой/някои от неговите членове са или в бъдеще ще бъдат засегнати от оспорените разпоредби. При липсата на такива твърдения, неправилно първоинстанционният съд е пристъпил към разглеждане на спора по същество.Това становище е изразено многократно в практиката на Върховния съд - адм. д №235/2018г., адм. д №3297/2017г.,адм. д.№9918/2017г.,адм. №10801/2018 г. В този смисъл е и решение №5/17.04.2007г. на КС на РБ,обн. ДВ.бр. 35/2007г.
Съгласно чл. 16, ал. 1 АПК, прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като едно от правомощията му, изброени в посочената алинея е и предприемане на действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове.Той може да започва или да встъпва във вече образувани по този кодекс производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. По чл. 186, ал. 2 АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а съгласно чл. 136, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) в окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела. В този смисъл, Сдружението може да действа според очертания предмет на своята дейност и да реализира целите си, предизвиквайки съдебно оспорване на незаконосъобразен, според преценката му, подзаконов нормативен акт или разпоредби от него, чрез сезиране на съответната окръжна прокуратура с предложение за това. Друга възможност за реализиране целите на Сдружението е използването на реда за предложенията - глава осма от АПК, раздел I и II чрез предложение за отмяна на незаконосъобразния подзаконов нормативен акт до органа, който го е издал по реда на чл. 79 АПК.
Предвид гореизложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение намира, че Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс“ няма правен интерес от оспорване на чл. 9, ал. 3 и чл. 57 ал. 2 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. Н, което води до извод за недопустимост на обжалваното решение.
Съдебното решение е процесуално недопустимо и на друго основание. Възражението на прокуратурата за отпаднал правен интерес в хода на процеса е основателно.След постановяване на атакуваното решение на Административен съд – Смолян оспорената разпоредба на чл. 19, ал. 3 от Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Н., приета с решение № 210 по протокол № 22 от 19.12.2012 година на Общински съвет – Неделино е отменена с решение № 530 от 22.12.2017 година на Общински съвет – Неделино, а втората оспорена разпоредба - чл. 57, ал. 2 от същата Наредба е изменена с решение № 530 от 22.12.2017 година на Общински съвет – Неделино. Следовавателно към 22.12.2017 г. и след приключване на производството по адм. дело № 228/2017 г. на АС-Смолян са настъпили обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от отмяната по съдебен ред на оспорените разпоредби.
Служебно известен на настоящия съдебен състав е и факткът, че Наредбата (ред. към решение № 530 от 22.12.2017. на ОС-Неделино) като цяло е била предмет на производството по адм. дело № 161/2018г. по описа на Административен съд - Смолян. С решение № 337/13.09.2018 г. по това дело, по протест на прокуратурата Наредбата е отменена изцяло. Решението на админстративния съд не е обжалвано и същото е обнародвано по реда на чл. 194 от АПК на 18.09.2018 г., видно от служебно извършена проверка на интернет страницата на община Н.. В резултат на това и независимо от гореизложеното, разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Наредбата не е била част от действащото право считано от 18.09.2018 г. по арг. от чл. 195, ал. 1 от АПК и в редакцията си към решение № 530 от 22.12.2017. на ОС-Неделино.
След като обжалваните разпоредби от нормативния административен акт не са част от действащото право към настоящия момент, то е недопустимо решаването на спора по същество. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 АПК относно оспорване на подзаконови нормативни актове без ограничение във времето е относима само към действащи, но не и към отменени нормативни административни актове, които не са част от действащото право. Когато предмет на оспорването е подзаконов нормативен акт, търсената от оспорващия правна защита се състои в премахването му от действащото право като акт, който регулира съответния кръг обществени отношения. От друга страна е налице и основание по чл. 159, т. 6 от АПК, а именно налице е влязло в сила съдебно решение по въпроса за законосъобразнността на Наредбата и в частност на чл. 57, ал. 2 от Наредбата.
При този изход на делото, следва да се присъдят в полза на община Н. претендираните от касатора разноски за юрисконсулско възнаграждение за производството пред АС - Смолян в размер на 100 лева. Правна помощ на касатора не е осъществявана в настоящото производство, поради което разноски не се дължат за тази инстанция.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 355 от 17.10.2017 г., постановено по адм. дело № 228/2017 г. по описа на Административен съд – Смолян и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА СНЦ "Български правозащитен алианс" с Булстат 177060406 да заплати на община Н. сумата от 100 (сто) лева разноски, направени по адм. дело № 228/2017 г. по описа на Административен съд – Смолян. Решението не подлежи на обжалване.