Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Г.М против решение №5163/07.08.2017 г. по адм. д. № 5284/2017 г. на Административен съд - София-град. Излага твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът – Столична община, редовно призована, не изпраща представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Административният съд правилно е отхвърлил предявения от Г.М срещу Столична община иск на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът обосновано е приел, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди за платените глоба и разноски по изпълнителното производство в общ размер 142 лв., защото липсва причинно-следствена връзка между тях и отмененото наказателно постановление. Освен това в чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ изрично е посочено, че когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая недължимо платената глоба подлежи на връщане по предвидения законов ред за възстановяване на недължимо платено публично държавно вземане от органа, в чиито бюджет е постъпил паричният доход - именно по реда на особеното производство по чл. 128 – чл. 132 ДОПК. Правилно е преценено от съда, че вредите са пряка и непосредствена последица от действията на частния съдебен изпълнител, срещу които ищецът е могъл да се защити по реда на чл. 266 - 269 ДОПК, което в случая не е сторено от него.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Административният съд е бил сезиран с искова молба от Г.М срещу Столична община, с която се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 142 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, като вредите се претендират от отменено наказателно постановление №219669/13 от 05.09.2013 г., издадено от зам.-кмет на Столична община, във връзка с което е било образувано изпълнително дело №20158490401696 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) А.П с рег. №894, с взискател Столична община.

Съдът е отхвърлил исковете. Приел е, че е налице отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт - наказателно постановление, както и предприети действия по привеждането му в изпълнение, преди то да е влязло в сила съгласно чл. 64 ЗАНН в нарушение на чл. 74 ЗАНН, чрез възлагането за събиране на частен съдебен изпълнител съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЧСИ. Поради това съдът е приел, че имуществената вреда представлява платена глоба и разноски по изпълнително производство в общ размер 142 лв. Според съда липсва причинно-следствена връзка между вредите и отмененото наказателно постановление, съответно от предприетите от общината действия по изпълнението му. Връзката е опосредена от действията на ЧСИ, на когото е възложено принудителното събиране на публично вземане – глоба. Съдът е посочил, че се касае за събиране на публично вземане по чл. 162, ал. 2, т. 7, събирана по чл. 209, ал. 2, т. 5 от ДОПК – глоба по наказателно постановление. Приходите от тази глоба постъпват в приход на бюджета на общината. Взискателят се е възползвал от възможността по чл. 2, ал. 2 на ЗЧСИ (ЗАКОН ЗА Ч. С. И) и публичното вземане е възложено на частен съдебен изпълнител. Поради това съдът приема, че вредите са пряка и непосредствена последица от действията на частния съдебен изпълнител, срещу които ищецът е могъл да се защити по реда на чл. 266-269 от ДОПК.

Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Доказателствата по делото установяват, че по отношение на Г.М е било издадено наказателно постановление №219669/13 от 05.09.2013 г., от заместник-кмет на Столична община, с което му е е наложено административно наказание глоба в размер на 70 лева за нарушение на чл. 35, ал. във вр. с чл. 12, т. 1 от Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на СО. С Решение от 11.05.2016 г. по н. а.х. д. №974/2016 г. на СРС, което е потвърдено с Решение № 5893/16.09.2016 г. по к. н.а. х.д. №7845/2016 г. на АССГ, наказателното постановление е отменено. По искане на Столична община, преди отмяната на НП, е било образувано изпълнително дело №20158490401696 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) А.П с рег. №894, по което на 12.01.2016 г., ищецът е заплатил сумата от 142 лева, включваща освен наложената глоба (70 лв.) и разноски по изпълнителното производство.

Необосновани са изводите на съда, че претендираните от Монев вреди са пряка и непосредствена последица от предприетите действия на ЧСИ. Той е бил сезиран с искане от Столична община да събере посочената сума и да я преведе по сметка на Общината, поради което се явява посредник в отношенията между Г.М и Столична община. Административният орган не е съобразил, че наказателното постановление не е влязло в сила към момента на уведомяването на ЧСИ. Това е било причина за заплащане на дължимата глоба от Г.М без законово основание.

Установените по делото факти сочат наличието на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Намалението на имуществото на ищеца е настъпило в пряка и непосредствена причинна връзка с административното разпореждане на Столична община да се събере дължимата сума по наказателното постановление от ЧСИ, макар че то не е било влязло в сила.

Касационният съд не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че платената от ищеца сума подлежи на възстановяване по реда на особено производство, предвидено в ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К). Съдът неправилно се е позовал на чл. 128, ал. 1 ДОПК, според който недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите, глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите по реда, предвиден в чл. 129 ДОПК - по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Процедурата по чл. 129 ДОПК не може да намери приложение, тъй като по този ред се събират недължимо платени или събрани глоби, наложени от органите по приходите. В разглеждания случай глобата не е наложена от орган по приходите, поради което не подлежи на възстановяване/прихващане по реда на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К).

Поради допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон, решението е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което Столична община да бъде осъдена да заплати на Г.М обезщетение за имуществена вреда в размер на 142 лева, заедно със законната лихва, считано от 16.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 365 лева, от които общо 15 лева внесена държавна такса за съдебните производства и 350 лева за възнаграждение на адвокат за двете съдебни инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №5163/07.08.2017 г. по адм. д. №5284/2017 г. на Административен съд - София-град, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Г.М, [ЕГН] от [населено място], [адрес] сумата от 142 (сто четиридесет и два) лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда от отменено наказателно постановление №219669/13 от 05.09.2013 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, ведно със законната лихва, считано от 16.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Г.М разноски в размер на 365 лева (триста шестдесет и пет лева), от които общо 15 лева внесена държавна такса за съдебните производства и 350 лева за възнаграждение на адвокат за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.