Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е образувано по касационна жалба на М.Д против решение № 212 от 19.11.2018 г. по адм. дело № 186/2018 г. на Административен съд –Ямбол, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед за задържане на лице, издадена на 22.07.2018г. от мл. експерт Х.М при РУ-Елхово, към ОД на МВР.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – мл. Експерт при РУ Елхово към ОД на МВР,редовно уведомен не се явява, постъпил е писмен отговор.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законния срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Ямбол е отхвърлил жалбата на М.Д против заповед за задържане на лице от 22.07.2018г.

Съдът е обсъдил данните по административната преписка и точно е установил релевантните за спора фактическите обстоятелства. Въз основа на доказателствения материал по делото правилно съдът е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед..Със заповедта е извършено задържане на касатора на основание чл. 72, ал. 1т. 2 ЗМВР за срок от 24 часа.Полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи пречи последните да изпълнят задълженията си по служба.По аргумент от чл. 64, ал. 4 от ЗМВР разпорежданията на полицейски органи са задължителни за изпълнение освен ако не налагат очевидно престъпление.

В случая е безспорно, че на 22.07.2018г. касаторката е възпрепятствала полицейски орган да изпълни функциите си, произтичащи от разпореденото със заповедта на ИД на БАБХ.

С оглед съдържанието представените доказателства съдът правилно е приел, че не са налице основания за отмяна на обжалваната заповед.

В заповедта е посочено правното основание и фактическите причини за задържането й, а в съпътстващите документи подробно са изложени фактическите обстоятелства, обусловили необходимостта от издаване на акта. Задържането по чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР е мярка, която е насочена към обезпечаване на изпълнението на полицейските правомощия и в случая тя е приложена законосъобразно.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 212 от 19.11.2018 г. по адм. дело № 186/2018 г. на Административен съд – Ямбол. Решението не подлежи на обжалване.