Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници“, подадена чрез гл. юрк. Т.С, срещу решение № 640 от 30.10.2016 г., постановено по адм. дело № 483/2018 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, в частта, в която Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на ЕТ „И.М“, ЕИК: 825129434, обезщетение в размер на 800, 00 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платени адвокатски хонорари по АНД № 175/2017 г. по описа на Районен съд – Велинград и по КАНД № 870/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.05.2018 г. - датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, както и в частта му, в която Агенция „Митници“ е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 360, 00 лева.

В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение. Наведените касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в оспорената му част. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Ответната страна по касационната жалба – ЕТ „И.М“, чрез своя процесуален представител - адв.. А, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендират се разноски за касационната инстанция съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие от 11.12.2018 г.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение като прецени, че касационната жалба е редовна от външна страна, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Административният съд е сезиран с иск от ЕТ „И.М“ за осъждането...