Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от адвокат В.М от АК Кърджали, като процесуален представител на В.К с адрес в [населено място] срещу решение № 254 от 25.10.2019г. на Административен съд Кърджали по адм. дело № 227/2019г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 2153-08-87 от 6.06.2019г., издадено от директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу разпореждане № 5 прот. №N01226 от 19.04.2019г. на ръководителя пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Кърджали.

Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ Кърджали не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за редовна и допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от срана в производството за която решението е неблагоприятно и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Кърджали. Спорен е въпросът, при подадено заявление на 11.04.2018г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при отпусната такава на основание чл. 69, ал. 3 КСО следва ли да се вземе предвид и осигурителния стаж преди 2000г. в СССР, кои са приложимите норми за преценка на правото на пенсия и осигурителния стаж. Спорен е въпросът за приложението на нормите на Спогодбата между Н. Р. Б и СССР действала в периода 1960г.-2004г. денонсирана със закон в сила от 1.01.2004г., нормите на Договора между Р. Б и Р. Ф за социална сигурност ратифициран със закон, в сила от 20.03.2010г. или нормите на други материални разпоредби.

Административния орган при отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е приел, че приложими са нормите на Договора между РБ и РФ за социална сигурност в сила от 20.03.2010г., когато е подадено заявлението, който догово урежда и стажът положен преди влизането му в сила. Съгласно този Договор стажът, положен в СССР не може да се вземе предвид при отпускане на пенсия, когато съгласно законодателството на РБ са налице предпоставки за отпускане на пенсия само въз основа на стажа положен в РБ. Различно е било положението според уредбата на Спогодбата която взема предвид общия стаж в двете държави и което е очевидно по благоприятен вариант. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. При безспорна фактическа обстановка относно осигурителния стаж, в РБ и СССР преди 2000г. при действието на Спогодбата съдът е приел, че приложима е уредбата на Договора, към момента на подаване на заявлението, поради което правилно с обжалваното решение е отказано зачитане на осигурителния стаж положен в СССР преди 2000г. Констатирано е че има Протокол за изменение на чл. 24 от Договора, ратифициран от РБ със закон на 3.07.2019г. С това изменение се предвижда, че при определяне на правото на пенсия се взема предвид стажа положен в двете държави, което е по благоприятен вариант в случая, но тази уредба е след издаване на административния акт поради което не следва да намери приложение към спорните въпроси от предмета на делото. При изложените съображения жалбата е отхвърлена. Решението е правилно.

При безспорна фактическа обстановка са спорни въпросите от правна страна, които са били спорни и пред административния съд.

По въпросът, кой е приложимият материален закон съдът е отговорил правилно, че това са нормите на Договора между РБ и РФ за социална сигурност, който действа към момента на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст – 11.04.2018г. Към този момент е упражнено правото на пенсия и в хипотезата на действаща материална норма следва да се преценяват фактите от значение за упражняване на това право. По доводите че следва да намери приложение денонсираната Спогодба, тъй като стажът е положен при нейното действие, и е по благоприятна съдът ги намира за неоснователни. В случая е налице осигурителен стаж преди влизане в сила на Договора, който го зачита при определяне правото на пенсия, налице е специална уредба във връзка със стаж положен на територията на двете държави поради което следва да е приложимата материална уредба. В случая е налице фактически състав реализиран при различни правни уредби но който фактически състав се реализира като право на пенсия към момента на подаване на заявлението пред административния орган. В случая е налице хипотеза с действие на материалните норми във времето/по различно време/. В случая се смесва обратното действие на правната норма и действието им върху заварените правоотношения. Обратното действие на правната норма е върху факти, които са се проявили и от тях са настъпили последици като реализирано право преди влизане в сила на новата материална норма, която ги преурежда, т. е свързва ги с нови правни последици. Друг е случаят когато новата материална норма, в случая Договора между РБ и РФ в сила от 2010г. действа върху заварените правоотношения. Това означава, че осигурителният стаж е положен преди влизане в сила на новата правна норма, но не е произвел действието си като материална предпоставка за осъществяване на правото на пенсия тъй като то не е упражнено и се упражнява при действието на Договора между РБ и РФ. Поради това към този момент висящият фактически състав на правото на пенсия следва да бъде подчинен и преценен в хипотезата на действащата норма, това са нормите на Договора, а не на Спогодбата. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая е налице действие занапред във времето на нормите на Договора между РБ и РФ за социална сигурност, независимо кога е бил положен стажът, след като не е било упражнено правото на пенсия. Ето защо доводите, че следва да има приложение друга правна уредба са неоснователни. Цитираната практика на съда е била във времето когато е била денонсирана Спогодбата и не е бил влязъл в сила Договора, поради което тази практика е относима само към приложението на Спогодбата в този период, но не и след влизане в сила на Договора. Изменението на Договора с по благоприятно третиране на стажа в двете договарящи държави, е след издаване на административния акт и не може да бъде ценено, както правилно е приел съдът в обжалваното решение. Това благоприятно изменение може, ако предвижда обратно действие / преуреждане/ на приключили правоотношение по отпускане на пенсия, те да бъдат преуредени с ново заявление пред органа, но това е друго административно производство.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ ВСИЛА решение № 254 от 25.10.2019г. на Административен съд Кърджали по адм. дело № 227/2019г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.