Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 149 от 22.07.2019 г. по адм. дело № 157/2019 г. на Административен съд - Сливен. С решението съдът е отменил мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за издаване на уведомително писмо за извършена оторизация и финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., направление "Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност" за кампания 2016 г. по заявление за подпомагане с УИН 20/220616/06273, подадено от С.П.К жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон и иска да се отмени.
Ответникът по касационната жалба - С.П, чрез пълномощника си представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Съдът е установил от фактическа страна следните обстоятелства:
С.П е одобрен за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. по подадено от него заявление за подпомагане за кампания 2015 г. за участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" с всички заявени парцели, след извършени административни проверки, за което е издадено уведомително писмо за одобрените площи с изх. № 02-200-6500/521 от 16.03.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".
За кампания 2016 г. С. Д. е подал заявление УИН 20/220616/06273, входирано на 19.05.2016 г., с което заявил парцели с обща площ 59, 67ха. по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност". По това заявление органът не е издал уведомително писмо и съответно не е извършено плащане за одобрените площи.
С искане вх. 02-281-65008/65 от 12.03.2019 г. С.П е сезирал изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да му бъде издадено уведомително писмо за извършена оторизация и финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" за кампания 2016 по заявление УИН 20/220616/06273.
С жалба от 09.04.2019 г., подадена директно в Административен съд - Сливен, С. Д. е оспорил мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за издаване на уведомително писмо за извършена оторизация и финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" за кампания 2016 г. по заявление УИН 20/220616/06273, по подадено изрично искане с вх. № вх. 02-281-65008/65 от 12.03.2019 година.
При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. В тази насока е посочил, че съгласно чл. 50, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., в приложимата редакция, ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция изпраща на земеделските стопани уведомително писмо за одобрените и неодобрените за участие на площи животни по мярка 10 "Агроекология и климат" в срок до 30 ноември на годината на подаване на "Заявление за подпомагане", като плащането следва да бъде извършено до 30.06.2017 година. Компетентен да издаде искането уведомително писмо е изпълнителният директор на ДФ "Земеделие". Административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт и изложи писмени мотиви в същия за приетото решение. В случая такъв акт не е издаден, включително и при направеното изрично искане от оспорващия (сега ответник по касация). При това положение, съдът е приел, че съгласно общото правило по чл. 58, ал. 1 АПК е формиран мълчалив отказ, който пряко засяга неблагоприятно правната сфера на заявителя. Изрично е подчертал, че установеният специален нормативен ред в съответните законови и подзаконови актове за разглеждане и произнасяне на компетентния орган по заявленията за подпомагане на земеделските производители не изключва приложението на общото правило на чл. 58, ал. 1 АПК, т. к. обратното би довело до лишаване на адресатите от възможност да защитят правата и интересите си срещу непроизнасянето на същия за неограничен във времето период. Поради това съдът е отменил мълчаливия отказ и върнал преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне с изричен акт по заявление УИН 20/220616/06273 на С.П и определил 14-дневен срок за това. Решение е правилно и обосновано.
По делото не е спорно, че административният орган не се е произнесъл с нарочен акт за одобрение и/или отказ от оторизация по заявените схеми. При тези безспорно установени данни и след осъществена проверка относно законосъобразността на обжалвания мълчалив отказ, административният съд правилно е преценил, че отказът е в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. В мотивите на обжалваното решение правилно е съобразено, че Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Р. Б за прилагане на общата селскостопанска политика на ЕС, съгласно разпоредбата на чл. 11а ЗПЗП и изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" – РА е материално, териториално и функционално компетентен да издава актове от категорията на поискания със заявлението УИН 20/220616/06273 за подпомагане за кампания 2016 година. Условията и реда за подаване на заявленията и етапите на производството са уредени в Наредба № 5/27.02.2009 г., както и в специалните наредби, относими към подпомагането по конкретна мярка или схема. С разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗПЗП е предвидено, че кандидатите за подпомагане подават до териториалните структури на разплащателната агенция заявления за подпомагане по образец, по които се извършват административни проверки чрез интегрираната информационна система, като се съпоставят данните от заявленията с данните в регистрите според изискването на чл. 43 във вр. чл. 37 ЗПЗП. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., ДФ "Земеделие" - РА, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации (и плащания, според последната редакция) по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Изрично произнасяне от страна на ДФ "Земеделие" - РА се изисква и за финансовото подпомагане по обсъжданата мярка 10 "Агроекология и климат", каквото подпомагане е надлежно заявено от страна на земеделския производител. Това задължение е предвидено в разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., цитирана по-горе, както и в чл. 52, ал. 4 от същата наредба, в който императивно е предвидено задължение за ДФ "Земеделие" - РА писмено да информира земеделските стопани за изплатената им финансова помощ. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 75, § 1 от Регламент (ЕО) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, съгласно който плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година.
С оглед релевантната нормативна уредба, съдът правилно е приел, че мълчаливият отказ на административния орган е недопустим. Заявлението на С.П за кампания 2016 г. е по мярка 10 "Агроекология и климат", която е измежду посочените в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 година. По делото не е установена причина, поради която административните проверки за 2016 г. да не са приключени към м. март 2019 г., а нормативно установените срокове за плащане за кампания 2016 г. отдавна са изтекли, поради което съдът правилно е преценил, че отказът е в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Съдът е извел вярно заключение, че административното производство, образувано по заявление за подпомагане при условията и по реда на ЗПЗП, следва задължително да приключи с издаване на уведомително писмо, в което се съдържат данните от извършените проверки и одобрената за плащане сума, респ. размера на наложените намаления и/или санкции, които следва да са отразени в съответните таблици. Поради това за касационния жалбоподател е налице задължение да се произнесе с изричен акт с необходими реквизити. Непроизнасянето на органа с издаване на изричен акт – уведомително писмо, засяга неблагоприятно правната сфера на кандидата за подпомагане и съдът правилно е отменил обжалвания мълчалив отказ. В съответствие с разпоредбата на чл. 174 АПК съдът е определил срок за произнасяне на административния орган да издаде административен акт.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149 от 22.07.2019 г. по адм. дело № 157/2019 г. на Административен съд - Сливен. Решението не подлежи на обжалване.