О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1095

Гр.С., 23.10.2014

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през двехиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Р. г. д. N.4386 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. срещу решение №.V-26/24.04.2014г. по г. д.№.417/14г. на Окръжен съд [населено място].

Ответната страна Агенция Митници Ц. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск за отмяна на наложено наказание „предупреждение за уволнение” за неоснователен и, като е отменил първоинстанционното решение, го е отхвърлил. За да достигне до този извод е приел, че дисциплинарното наказание е наложено с писмена мотивирана заповед, която отговаря на всички законови реквизити –в нея подробно са посочени действията, които представляват нарушения на трудовата дисциплина /вкл. кои трудови задължения са нарушени/, кога са извършени, кой е нарушителят, какво е наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се налага /чл. 187 т. 10 КТ/, че служителят не е бил длъжен да изпълни неправомерна заповед, като е знаел за неправомерността й, че предвид спазването на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, то се...