О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4231

гр.София, 26.09.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Томов гр. д. № 5278 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. И. Т., чрез адв В. Г. срещу решение № 194 от 07.07.2023 г. по гр. д. № 166 / 2023 г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 31.01.2023г г. по гр. д. № 2102 по описа за 2022 г. на Шуменски районен съд. С първоинстанционното решение е прието за установено в производство по чл.422, ал.1 ГПК , че касатора дължи на ищцовото дружество „ Енерго - П. П. АД вземанията, признати със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №713/21.07.2022г, главница 5924,17лв и мораторна лихва от 123,42 лв Ищцовото дружество е потърсило защита с настоящия иск по чл.422, ал.1 ГПК с цел да установи и събере вземането си в този размер след образуването на заповедно производствопо чл.410 ГПК, по което длъжника Х. И. Т. е депозирал възражение. Ищецът е прибегнал до реда на заповедното производство , след като между страните е приключил процеса по заведен от Х. И. Т. отрицателен установителен иск за недължимост на вземането по първоначално издадената от Енерго - П. П. фактура. Този иск е бил отхвърлен в една част с влязло в сила решение №975 от 27.05.2021г по в. гр. д №790/2021г на Варненски ОС и кредитора Енерго - П. П. АД е префактурирал вземането съобразно приетото от съда в този спор. Предмет на заповедното и исковото производство понастоящем е вземане по издадена фактура с дата 30.11.2021г за неплатена ел. енергия за период 26.06.2017г – 25.05.-2018г, съобразно влязлото в сила съдебно решение/което не е изнълнително основание за настоящия ищец /.Ответникът по така заведения иск е направил възражение за изтекла погасителна давност, за което първоинстанционният съд е приел, че не е преклудирано от силата на пресъдено нещо, но е неоснователно. Въззивният съд е изложил по този въпрос съображението, че доколкото ищеца по предявения отрицателен установителен иск(ОУИ) е бил длъжен да изчерпи във висящия процес всички основания на иска си под угрозата от преклудирането им за периода до приключване на производството по този иск и предвид липсата на евентуално въведено искане за уважаването му поради изтекла давност, същото възражение е недопустимо да се разглежда. Независимо от това, с решението Шуменски окръжен съд е разгледал възражението за изтекла погасителна давност по същество и на свой ред е намерил същото за неоснователно.Позовал на актуалната съдебна практика за приложението на чл.115, ал.1 б”ж” и чл.116 б. „б” ЗЗД Въззивният съд е приел, че положителният и отрицателният иск за вземането са с еднакъв предмет, за спирането на давността е без значение дали висящият процес е бил инициран от длъжника (ОУИ), в който случай кредиторът и ответник по иска не бездейства, от него не се изисква на предяви осъдителен насрещен иск и погасителната давност не тече докато трае процесът относно вземането, а спирането на давността се заличава с обратна сила ако процесът по ОУИ бъде прекратен, но не и когато искът бъде отхвърлен, както в случая. Процесното вземане е от категорията на периодичните, то е за заплащане на цена, а не обезщетение за вреди. До приключване на производството по ОУИ през м 06.2021г давност не е текла, и е започнала да тече нова такава, но с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 15.03.2022г давността отново е била прекъсната, затова в случая не може да се приеме, че погасителна давност е изтекла .

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено процесуално нарушение – произнасяне извън посоченото в жалбата, противоречие с материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК.

В изложението се сочи основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителна за съдилищата практика на ВКС в ТР №1/09.12.2013г на ОСГК по въпроса за пределите на произнасяне на въззивния съд по правилността на решението, с оглед очертаното в чл.269, ГПК и ограничен ли въззивния съд е от посоченото в жалбата. Противоречие с формирана практика на ВКС се изтъква и по въпроса прекъсва ли погасителната давност предявения от длъжника отрицателен установителен иск с предмет парично вземане, ако от ответника кредитор в процеса „само е направено възражение за основателност на везамнето„. Съгласно възприетото в реш. №245/2020г по т. д №200/2019г на 2-ро т. о, с позицията си като ответник по отрицателен установителен иск за вземане кредитора не прекъсва давността и в хипотеза на възражение по см. на чл.116,б.”б” ЗЗД следва да се има предвид прекъсване на давностния срок за вземания, които ГПК изрично допуска да се релевират чрез възражение – насрещно вземане при възражение за прихващане или за стойността на подобрения.Възражение единствено за основателност на вземането, според защитата не може да обуслови приложението на чл.116,б.”б” ЗЗД и според реш. № №232/2012г по т. д №782/2010г на 2-ро т. о на ВКС и реш. № 72/2009г по т. д №17/2009 на 1-во т. о на ВКС. Като възприето в цитираната практика се сочи обобщението, че давността се прекъсва с предявяването на иск, първоначален, насрещен или обратен, както и с възражение срещу предявен иск . Поддържа се, че въззивният съд се е отклонил от тази съдебна практика като е преповторил мотивите на реш. № 50017/2023г по гр. д №720/2022г на 4-го г. о,което не може да намери приложение в повдигнатия спор.

Обобщено, формулират се въпросите : прекъсва ли погасителната давност отхвърления отрицателен установителен иск за вземане, срещу който ответникът е направил само възражение по основателността ; придава ли на вземането влязлото в сила решение нова давност /чл.117, ал.2 ЗЗД/ ; попада ли в приложното поле на чл.116,б.”б”ЗЗД отрицателен установителен иск за вземане и при неговото отхвърляне смята ли се давността за прекъсната .

В отговор „Енерго - П. П. АД застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на въззивния съд до касационно обжалване, като евентуално оспорва касационната жалба и по същество.В производство по чл.288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни, докато касаторът оспорва тяхната правилност, като не е формулиран относим правен въпрос. Едностранно от касатора се тълкуват постановките на ТР №1/09.12.2013г по ограниченията в обсега на въззивната дейност.По въпросите на давността практиката на ВКС е установена и съобразена от Шуменски ОС. Претендира се юрисконсултско възнаграждение .

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт.Върховният касационен съд намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационна обжалване поради следното:

Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1ГПК,следва жалбоподателят да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението.

Решението на Шуменски окръжен съд, с което въпреки изложеното в мотивите виждане на въззивната инстнация за наличие на преклудиращо основание по възражението на ответника за изтекла погасителна давност, същото е разгледано и отхвърлено по същество от въззивната инстанция - по негова въззивна жалба, при съобразяване с фактите и с прилагане института на спиране и прекъсване на давностния срок, не опредметява противоречие с разясненията в ТР №1/09.12.2013г на ОСГК по въпроса за ограниченията в обсега на въззивната дейност и пределите на произнасяне на въззивния съд по правилността на решението. В обжалваната част въззивният съд на свой ред проверява всички положителни и отрицателни процесуални предпоставки, свързани с допустимостта на поддържаното пред втора инстнация искане или възражение на страна по делото, тази проверка е израз на служебното начало в процеса и не е обхваната от ограничението в чл.269,предл последно ГПК.В случая, тази проверка не е довела до решаващ процесуален резултат в ущърб на касатора.Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос е неотносим и няма обуславящо значение за решаващите изводи на окръжния съд, след като при сезиране с жалба от ответника в решението на въззивната инстанция по същество е разгледано неговото възражение за изтекла погасителна давност относно вземането и възражението е прието за неоснователно.

Останалите въпроси на касатора касаят именно отхвърленото възражение за изтекла погасителна давност и съображенията на съда да приеме, че давността е била прекъсната.Те преформулират доводите на защитата, че давностният срок е продължил да тече по време на предявения от касатора отрицателен установителен иск, като позицията на ответника кредитор в този процес, дори да е била в защита на вземането с оспорване на ОУИ, не е от естество да прекъсне давността, затова към завеждане на настоящия иск вземането е било изсрочено по давност.Поддържа се неприложимост на чл.116 б.”б”ЗЗД за отрицателния установителен иск. Пряк отговор на въпроса в противен на поддържания от касатора смисъл е даден в установената практика на ВКС, съдържаща се в решения № 257 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 694 по описа за 2019 г. на III ГО и № 50017 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 720 по описа за 2022 г. на IV ГО.Според първото от цитираните решения на ВКС, предявеният отрицателен установителен иск на длъжника по чл.439 ГПК за недължимост на вземането, основан на погасителна давност, при поддържано от ответника възражение за неизтекъл давностен срок прекъсва погасителната давност. Прекъсването е под условие – ако с влязло в сила решение отрицателният установителен иск бъде отхвърлен (по арг. от чл.116, б. „б” вр. с чл.117, ал.2 ЗЗД). Този извод следва от установеното в правната теория и в съдебната практика, че един и същ правен спор може да даде повод за положителен или отрицателен установителен иск, в зависимост от това коя страна е инициирала съдебното му разрешаване. В решение № 50017 от 27.03.2023г на 4-то г. о в отговор на правен въпрос се добавя, че съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД погасителната давност не тече, докато трае процесът относно вземането и това основание за спиране на погасителната давност не изисква други условия, в т. ч. и поставеното във въпроса на касатора условие за естеството на възраженията на кредитора в качеството му на ответник по отрицателния установителен иск. Предявеният отрицателен установителен иск(ОУИ)за вземането ще доведе до прекъсване на погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. Установената практика по въпроса се споделя и от настоящия състав на ВКС (опр. №3817/2024г по гр. д № 2144/2023г 3-то г. о) Установеното правно разрешение по тълкуването на закона е съобразено с особеностите на отрицателния установителен иск и неговото приложно поле като установителен иск. Предметът му е идентичен с този на установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК, предвиден при условията на уреденото в ГПК заповедно производство.Не е в противоречие с изтъкваната от защитата на касатора съдебна практика на ВКС,тя остава безпротиворечиво консолидирана по принципния впърс за обвързването на давността с бездействието на кредитора.В решение №24/2020г по т. д №200/2019г се дава отговор на правен въпрос, свързан с прекъсване на давността в хипотеза на предявен частичен иск, която е различна от настоящия случай. Кредиторът не бездейства, докато е ответник по иск, инициран от длъжника за оспорване на вземане (ОУИ) по което кредиторът има основание да поиска заповед за изпълнение. При постановяване на въззивното решение е съобразено от кой момент започва да тече нова давност.Срокът има за начало приключването на съдебното дирене пред последната инстанция, постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на отрицателния установителен иск за вземането, както е приел и въззивния съд .Не е налице основанието по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК по повдигнатите въпроси .

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Шуменски окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на „ Енерго - П. П. АД за касационното производство.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 194 от 07.07.2023 г. по гр. д. № 166 / 2023 г. на Шуменски окръжен съд

ОСЪЖДА Х. И. Т. [ЕГН] от [населено място] , общ. Шумен да заплати на „ Енерго - П. П. АД –гр.Варна, сумата 100/сто/ лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.