1№ 34/12.02.2021 г.Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: В. Р

Членове: З. А

Г. Мзгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 52 по описа за 2021 г.

Производството е по глава ХХIV-та ГПК.

Образувано е по молба от Н. Н. А. за отмяна на влязло в сила решение № 139/ 19.04.2019 г. по гр. д. № 68/ 2019 г., с което Ловешки окръжен съд, потвърждавайки решение № 1210/ 18.10.2018 г. по гр. д. № 5052/ 2017 г. на Пазарджишки районен съд, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обявил за недействителен по отношение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ договор, с който Н. Н. А. е прехвърлил на Г. М. А. вземане от 300.00 лв. –пресъдено обезщетение с влязло в сила решение по адм. д. № 2329/ 2014 г. на Административен съд – Пловдив. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а го обосновава с твърденията, че в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е узнал за несеквестируемостта по чл. 446, ал. 1 ГПК и предвидената в тази разпоредба несеквестируемост е от значение за гражданското дело, приключило с влязло в сила решение.

От ответниците по молбата Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Г. М. А. не са постъпили писмени отговори.

Настоящият състав намира, че искането за отмяна, квалифицирано в молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, се свежда до твърдения за незнание на закон, който молителят намира за приложим по разрешения правен спор. Твърденията за незнание на закона обаче, дори да са верни, са обективно негодни да осъществят което и да е от основанията за отмяна на влязло в сила решение, включително и основанието по...