Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. К. Й. – лично и като представляващ „Геофорс - Алекверк“ ЕООД, против решение № 2179/24.09.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 2858/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1364/30.06.2016 г. по същото дело.

В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на решението. Твърди се, че липсва правен интерес от поправката, както и, че няма изискване за посочване на ЕГН на ответник по делото. Иска се обезсилването на решението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Г. К. Й. се позовава на основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да формулира въпрос.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по касация – Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, в който поддържа, че жалбата е неоснователна.

Ответниците по касационната жалба – М. И. Е.-Й., Н. Г. Й., В. Г. Й., А. К. А. и контролиращата страна Софийска апелативна прокуратура не са подали отговор и не изразяват становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу решение за поправка на очевидна фактическа грешка на решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение, Софийският апелативен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното въззивно решение № 1364/30.06.2016 г., изразяваща се в погрешно изписване на ЕГН на ответницата М. Й. Е.-Й.. Посочил е, че е налице техническа грешка в изписването от ищеца на цифра от ЕГН на ответницата, която грешка е довела до грешка в исковата молба, машинално пренесена от съда в диспозитива на решението. Приел е, че молбата по чл. 247, ал. 1 ГПК е основателна, доколкото съдът е следвало служебно да съобрази верния ЕГН и при постановяване на решението си е имал предвид именно ответницата М. Й. Е.-Й..

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

В настоящия случай липсва основание за допускане на касационно обжалване.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване не е формулиран правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение /респ. определение/, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос. Върховният касационен съд не е длъжен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Липсата на поставен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание, е достатъчна, за да не се допусне касационна проверка на обжалвания съдебен акт, без да се разглежда наличието на допълнителни предпоставки.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2179/24.09.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 2858/2015 г. на Софийски апелативен съд по реда на чл. 247 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: