Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [Фирма 1], ЕИК 201091802, със седалище и адрес на управление гр. М., с. Я., представлявано от Д.Д, чрез пълномощника си адв. И.И срещу Решение № 8 от 18.01.2019 г., постановено по адм. дело № 520/2018 г. по описа на Административен съд С. З, в частта с която е отхвърлен иска му срещу Национална агенция по приходите (НАП) гр. С.. В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната на решението в отхвърлителната му част и постановяване на друго, с което да се уважи исковата претенция в цялост, ведно със законната лихва. Претендира разноски.
Ответната страна – Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител гл. юрк.Т.Т, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на съдебния акт в оспорената му част. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
Предмет на разглеждане пред Административен съд С. З е предявеният от [Фирма 1] срещу НАП иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 200 лв., представляващи заплатения в съдебните производства по оспорване на наказателни постановления № 177699-F189125; № 177701-F189145; № 177733-F189184 от 28.12.2015 г.; № 214565-F206052 и № 214597-F206065 от 20.09.2016 г., всички те издадени от Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, с които на ищеца са наложени административни наказания - имуществени санкции, отменени с влезли в сила съдебни решения, законната лихва върху главниците, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите, както и разноските за съдебната инстанция.
С обжалваното решение Административният съд С. З е осъдил НАП, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, да заплати на „ДИ ЙОДИ“ ЕООД сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменени незаконосъобразни наказателни постановления с № 214565-F206052 и № 214597-F206065 от 20.09.2016 г., и двете издадени от директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, както и разноски по делото в размер на 275 лeва. С оспорената част на решението, съдът е отхвърлил иска на „ДИ ЙОДИ“ ЕООД против Национална агенция по приходите в останалата му част – за разликата от 300 лева до 1 200 лева, както и за присъждане на законна лихва от датата на завеждане на исковата молба, като неоснователен и недоказан.
За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с посочените от ищеца наказателни постановления директорът на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив е наложил на ищеца административни наказания - имуществени санкции в общ размер на 883. 38 лв. Посочените от ищеца НП са били отменени изцяло, като незаконосъобразни, с влезли в сила решения на съда.
Приел е също, че за процесуално представителство и защита в производствата по НАХД № 187/2016 г.; НАХД № 186/2016 г. и НАХД № 182/2016 г. по описа на РС – Ст. Загора „ДИ ЙОДИ“ ЕООД е сключил договор за правна защита и съдействие № 72468 от 19.01.2016 г., в който не са посочени: размерът на уговореното възнаграждение; начинът на плащане на възнаграждението; номера на образуваното НАХД и обжалвания акт. В тази връзка е приел, че исковата претенция е недоказана в тази й част, тъй като не може да се установи по повод на кое обжалвано наказателно постановление е сключен този договор и дали това наказателно постановление е едно от трите, предмет на горепосочените НАХД, както и не е доказан размера на исковата претенция - по 300 лв. за всяко едно от делата, нито е доказано реалното заплащане на уговореното възнаграждение.
За проведените съдебни производства по АНД № 116/2017 г. и АНД № 114/2017 г. по описа на РС С. З дружеството е представило надлежно сключени договори за правна защита и съдействие № 101346 от 17.12.2016 г. и № 101348 от 27.12.2016 г., в които е посочен предмета на договора, както и уговореното и платено в брой възнаграждение, поради което в тази част искът е приет за основателен и доказан и е бил уважен за сумата в размер от 300 лева.
По отношение на законната лихва, съдът е приел, че не следва да се присъжда такава, защото тя не се дължи върху разноските, които се присъждат във всички съдебни производства. Направил е извод, че по този начин се създава привилегия в полза на лицата, податели на жалби срещу наказателни постановления, по причина, че въпросът с присъждане на направените в производството разноски не е нормативно уреден и те се претендират в рамките на исков процес.
Решението е обжалвано само в отхвърлителната част – за разликата от 300 лв. до 1 200 лв., както и за присъждане на законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, като в останалата част е влязло в законна сила, като необжалвано и не подлежи на касационна проверка.
Решението, в обжалваната част, е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.
Съдът е установил правилно фактите по делото, събрал е релевантните за спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния закон.
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
С Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите по ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже претенцията си за обезщетяване.
По делото не е спорно, че са налице отменени, с влезли в сила съдебни решения пет наказателни постановления, постановени в резултат на административната дейност от административния орган, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
По отношение наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебните производства по обжалване на наказателните постановления съдът обосновано е приел за установено, че само по две от проведените съдебни производства ищецът е доказал реално понесена имуществена вреда, представляваща доказано заплатени разходи за адвокатска защита и съдействие. За останали три дела ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил по безспорен и категоричен начин, че е заплатил възнаграждението, което претендира да бъде обезщетено, реално. Едва пред настоящата инстанция процесуалният представител на ищеца представя Граждански договор за абонаментно обслужване на „ДИ ЙОДИ“ ЕООД с дата 01.12.2015 г. със срок на действие една година. Представянето на доказателства за плащане извън рамките на производството, за което се отнасят – НАХД и КНАХД – и когато вече е постановено решение по спора не основава извод за реално причинена вреда от отменения с решението акт, съответно право на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Касае се за облигационни отношения между страните по договора, които са ирелевантни за предмета на настоящото дело. Липсва елемент от сложния фактически състав на приложимата правна норма, обуславяща реализирането на безвиновната отговорност на държавата.
При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв., предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическата и правна сложност.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8 от 18.01.2019 г., постановено по адм. дело № 520/2018 г. по описа на Административен съд С. З.
ОСЪЖДА „ДИ ЙОДИ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Я., ул. „Бреза“ № 13, представлявано от Д.Д да заплати на Национална агенция по приходите, гр. С. сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото за настоящата инстанция. Решението е окончателно.