Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба / по своята правна същност касационна жалба/ от кмета на община В. чрез процесуалния му представител юриск. Б.Б срещу решение на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело №2134/2019 година. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт. Счита, че с писмо на директора на дирекция „ОСИСД” е удовлетворено искането на заявителя. За сведение касатора е посочил влезли в законна сила определения на Административен съд – Варна между същите страни и касаещи административна услуга. Прави искане съдебното производство да бъде прекратено, а жалбата на Пандов да бъде оставена без разглеждане. В режим на евентуалност прави искане за отмяна на обжалваният съдебен акт и вместо него да бъде потвърден административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Я.П, чрез адв. М.Т е депозиран писмен отговор в който е изразено становище за неоснователност на какационната жалба. При изложени доводи прави искане съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
С решение №2311/28.11.2019 г., по адм. дело №2134/2019 г. Административен съд - Варна е отменил мълчаливия отказ на кмета на община В. за извършване на административна услуга по искане №АУ057388ВН/12.06.2019 г., депозирано от Я.П от [населено място] и е върнал делото като административна преписка на кмета на община В. за произнасяне по искане за извършване на административна услуга №АУ057388ВН от 12.06.2019 г., при спазване на закона съобразно дадените задължителни указания в мотивите на решението, в 14-дневен срок от датата на влизането му в сила. С трети диспозитив община В. е осъдена да заплати на Я.П сумата от 610 лева представляваща разноски за платен адвокатски хонорар и внесена държавна такса.
За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че при разглеждане на искането, административния орган е следвало да извърши проверка за неговата допустимост, ако прецени, че искането е допустимо и не е налице някоя от предпоставките, визирани в чл. 27, ал. 2 от АПК, да премине към изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. На следавщо място е прието, че писмото с №АУ057388ВН-003ВН от 02.07.2019 г. предвид неговото съдържание и правен ефект не е приет за изричен отказ за издаване на искания удостоверителен документ. Съдът е приел, че това писмо има изцяло уведомителен характер, а от съдържанието на приобщената като доказателствен материал по делото административна преписка е установено, че административния орган не е предприел действия по изясняване на фактическата обстановка и вместо да изпълни задължението си, е предприел процедура по съставяне на акт за общинска собственост за процесния имот след началото на административното производство. Въз основа на което е прието, че при липсата на надлежно формирано от компетентния административен орган волеизявление с точно съдържание и еднозначен правен отговор по искането е налице мълчалив отказ. Административният орган е следвало да удостовери дали имотът е актуван като общинска собственост, записан ли имота на общината като собственик и на какво основание. Следователно мълчаливия отказ на компетентния административен орган за извършване на административна услуга, заявена с искане №АУ057388 ВН от 12.06.2019 г. е постановен при превратно упражняване на правомощия, поради което същият е отменен като незаконосъобразен и е върнат на административния орган с указания.
Така постановеното решение е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събраните доказателства, съдът е направил анализ на доказателствата, направил е верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Доводът за неправилност на решението, не намира опора в доказателствата по делото, както и не са изложени конкретни пороци на решението, които съставляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение.
В случая следва да се приеме, че правилно административния съд е установил, че е налице подлежащ на оспорване мълчалив отказ за извършване на административна услуга от кмета на О.В.С разпоредбата на § 8 от АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В случая липсва изрична правна уредба в друг нормативен акт, уреждаща конкретното обществено отношение между административния орган и субекта, търсещ находяща се при него информация.
Според § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА), „административна услуга“ е и издаване на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение. По аргумент на чл. 62, ал. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) е предвидено, че актовете за общинска собственост се вписват с последователни номера в регистъра, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответните служби „Общинска собственост“. Актовите книги за общинските имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2 от същия закон. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба на закона, за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост, за наличие или липса на претенции за възстановяване на собствеността и на удостоверение, че имотът е отписан от актовите книги за имотите - общинска собственост, се заплащат такси в размери, определени от общинския съвет. Видно от депозираното искане с рег. №АУ057388ВН от 12.06.2019 г., заявителя е поискал издаване на удостоверние за наличието или липсата на съставен акт за общинска собственост за ПИ с ид. 10135.2552.109 по КК на [населено място]. Видно от така формулираното искане може да се обоснове извода, че със същото се изисква извършване на справка по актовите книги за имотите - общинска собственост, от която еднозначно да се отговори налице ли е или не акт за общинска собственост за конкретно посочения недвижим имот. В конкретния случай заявителя не е получил справка от актовата книга за общински имоти. От съдържанието на писмото с рег. №АУ057388ВН-003ВН от 02.07.2019 г. може да се направи извод, че същото е с уведомителен характер, както правилно е установил първоинстанционния съд и същия предвид съдържанието си не може да се приравни на надлежно извършена административна услуга.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето на административния орган, включително и неизвършването на административна услуга е мълчалив отказ, който представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК във вр. § 8 от ПЗР на АПК и следователно подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Целта, с която чл. 58, ал. 1 от АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ, е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган и при неговото бездействие. С него той едностранно прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. Както правилно е приел административния съд е налице императивно законово задължение за административния орган за писмено произнасяне по заявлението. Административният орган е следвало да удостовери само дали имотът е актуван като общинска собственост или не, като не предприел действия по издаването на заявената административна услуга, т. е. налице е бездействие, както правилно е приел административния съд, че е налице мълчалив отказ на компетентния административен орган за извършване на административна услуга, заявена с искане №АУ 057388 ВН от 12.06.2019 година.
На последно място във връзка с направеното позоваване в касационната жалба на два съдебни акта на Административен съд – Варна с твърдение, че са между същите страни и със същия предмет следва да се приемат за неотносими. След извършена служебна проверка на така посочените съдебни определения е видно, че същите наистина са между същите страни, но са постановени по различни заявени номера на административни услуги, за различни недвижими имоти.
По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна, предявена своевременно, но същата е недоказана, тъй като не е представен договор за правна защита и съдействия, от който да е видно договореното адвокатско възнаграждение и начина му на заплащане.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2311/28.11.2019 г., по адм. дело №2134/2019 г. Административен съд - Варна. Решението е окончателно.