Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „А. К” ООД – гр. П. чрез пълномощника си адв. С.Х срещу решение № 144/16.01.2020 г., постановено по адм. дело № 2238/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 32-125989/25.04.2019 г. на директора на Териториална дирекция „Дунав­ска“, потвърдено с решение № Р-669/32-197068/05.07.2019г. на директора на Агенция „Митници“, с което е определено ново тарифно класиране на декларираните с МД № 16BG004302H0015689/26.04.2016г. и МД № 16BG004302H0020335/27.05.2016 г. стоки, както следва: промяна на съответната кл. 33 „Тарифен код”, трето подразделение, което да се впише „А999“; промяна на кл. 34 „Държава на произход“ да се чете „Китай“ както и е определено като краен резултат да се доплати антидъмпингово мито в размер на 24 547.76 лв. и 4 909, 56 лв. ДДС.Рират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е основал решението си върху данните в писмо на ОЛАФ, към което не са приложени нито доклад от разследването, нито доказателствата, събрани в хода на разследването, на база, на които е направен извода, че процесните стоки са с произход Китай. В тази връзка счита, че данните от писмата на ОЛАФ не предстваляват доказана фактическа констатация. Според касационния жалбоподател по делото не са представени износни декларации за процесните стоки както от Китай за Тайланд, така също и от Тайланд за България, които да подкрепят извода на ОЛАФ, докато представените сертификати за произход, както и останалите съпътстващи митническите декларации документи неправилно не се кредитират от първоинстанционния съд. Твърди се, че съдът не е обсъдил и не е анализирал приложените по административната преписка документи, досежно тарифния код...