Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на Е.Г и Г.Г и двамата от [населено място], [община], [област], чрез процесуалните им представители адв.. Т и адв.. П, срещу решение № 46 от 18.09.2019г., постановено по адм. дело № 141/2019г. на Административен съд – гр. Р., с което е отменена по жалбата на Е.Г, Г.Г, М.М и Е.М против Заповед № 1 от 30.01.2019г. на Кмета на община И., с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 и чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж – „гараж с две гаражни помещения“, находящ се в УПИ XVI – 270 и XV – 269, кв. 35 по плана на [населено място], [община], [област]. С решението жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото.

В касационната жалба и допълнение към нея жалбоподателите твърдят неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилност на извода на съда, че спорният строеж не е търпим по правилата на § 16 ал. 1 от ДР на ЗУТ. Твърди се, че съдът не се е съобразил с приетите по делото доказателства, включително неоспорената СТЕ, която установява, че спорният строеж е търпим. Твърди се, че съдът е доуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не е отговорил на всички наведени в писмената защита доводи за незаконосъобразност на заповедта. Твърди се от фактическа страна, че се касае за два гаража допустимо ситуиране на регулационната линия между двата имота, които имат обща стена, т. е. отговарят на действалото към момента на изграждане на строежа правила по Сторителните правила и норми за...