Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на началника на затвора гр. Б. против решение № 513 от 16.03.2018 г. по адм. дело № 3003/2017 г. на Административен съд – Бургас. В нея се правят доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – И.Т, чрез пълномощника си изразява становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което иска да се остави в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение (поправено с решение № 2251 от 31.12.2019 г. по същото дело относно допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението) Административен съд – Бургас е отменил заповед № 599/23.10.2017 г. на началника на затвора гр. Б., с която на основание чл. 204, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 3 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС), е наложил на младши инспектор И.Т, на длъжност "надзирател" I-ва степен в затвора гр. Б. I–ва категория, дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца.

Съдът е установил точно фактическите обстоятелства по делото и е достигнал до обосновани правни изводи.

От фактическа страна по делото е установено, че И.Т към момента на издаване на оспорената заповед заема длъжност "надзирател" I-ва степен в затвора гр. Б. I–ва...