Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "ДД инвест груп 1“ ООД гр. Б., подадена чрез процесуалния представител адв. Л.К, против решение № 2252/31.12.2019г., постановено по адм. дело № 2346/2019г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № ФК-428-0340959/19.08.2019г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

В касационната жалба се сочи, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на оспорения акт. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Началник отдел „ОД“ Бургас, дирекция „ОД“ в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „ДД инвест груп 1“ ООД против ЗПАМ № ФК-428-0340959/19.08.2019г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 3, ал. 9 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 и 4 ЗДДС е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект” - автомивка „Джани“, клетка 1, находяща се в гр. Б., жк Славейков, паркинг „Кауфланд“, стопанисвана от „ДД инвест груп 1“ ЕООД, за срок от 30 дни. Заповедта е издадена във връзка с извършена на 10.06.2019г. проверка на търговския обект, стопанисван от касатора, при която е установено, че в обекта не се използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които да отговарят на изискванията от одобрен тип от 01.04.2019г. – при извършване на контролна покупка – почистване на автомобил в клетка1 се установило, че в обекта няма монтирано и въведено в експлоатация ФУВАС от одобрен тип. От констативния протокол е видно фискален бон е издаден, но се визуализира само на дисплея на устройството, без да се издава хартиен документ.

За да отхвърли жалба, административният съд е приел, че описаното нарушение в ЗПАМ е извършено, същото е съставомерно обективира обективните признаци на нарушение, така както е посочено като правна квалификация от издателя на акта, както и че наложеният размер на мярката от максималния 30 дневен срок е съразмерен по смисъла на чл. 6 АПК.

Решението е неправилно като необосновано и материално незаконосъобразно. Обжалваната ЗПАМ е незаконосъобразна.

На първо място същата е необоснована по отношение на субекта, адресат на акта. Вписаният в заповедта констативен протокол за извършена проверка от 10.06.2019г., както и АУАН №F493174/18.06.2019г., касаещи предоставена услуга по почистване на автомобил от самостоятелен обект - клетка 1 на автомивка „Джани“, са издадени спрямо субект „ДД инвест груп“ ООД, различен от субекта - адресат на обжалваната заповед и безспорно стопанисващ обекта – „ДД инвест груп 1 „ ООД. Приложеният снимков материал на визуализирания фискален бон път се отнася за трети субект – „ДД инвест груп 2 „ ООД. В обжалваната заповед е направено позоваване и на констативен протокол от 09.07.2019г., който обаче не е приложен към преписката и събран като доказателство по делото, а и няма данни и твърдения при съставянето му на 09.07.2019г. да е извършена оперативна проверка, т. е. да е направена контролна покупка. Изводът е, че е останало недоказано извършването на описаните в заповедта действия/бездействия от адресата на ЗПАМ. Спрямо него липсват и данни за ангажиране на административно-наказателната му отговорност.

На следващо място, от обективна страна, не е налице съставомерност на описаното нарушение спрямо нормативно установените изисквания, действащи към издаването на заповедта. Не е спорно и от доказателствата по делото, вкл. констативния протокол и писмените доказателства на л. 66-68-свидетелства за регистрация на ФУ и договор, е видно че в обекта – клетка 1 на автомивката, за автомата на самообслужване, е монтирано и функционира регистрирано в НАП фискално устройство, поддържащо връзка с НАП с номер ZK129750. Не е спорно и е видно от публично достъпната електронна информация на сайта на НАП, че фискалното устройство в клетка 1 - ФУВАС TREMOL V-KL е от одобрен тип. Обратно на твърденията на издателя на акта, неиздаването на хартиен документ от ФУВАС, при продажба на услуги от автомат за самообслужване, както е в случая, не е нормативно установено изискване както към проверката, така и към издаване на заповедта, а още по-малко понастоящем с оглед на последните изменения /ДВ бр. 8/2020г./ на чл. 3, ал. 8 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на ФУ на продажбите в търговските обекти. Съгласно чл. 3, ал. 9 от Наредбата /ред. ДВ бр. 26/2019г., в сила от 29.03.2019г./ при продажби на услуги чрез автомат на самообслужване, всяка продажба се регистрира от ФУ по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда в автомата и се издава фискална касова бележка на хартиен носител. Това са ФУ – електронни касови апарати и фискални принтери по смисъла на чл. 2, ал. 2 като изискването за издаване на хартиен документ касае само тези устройства. По силата на чл. 2, ал2, т. 5 от същата наредба ФУ са и устройствата, вградени в автомат на самообслужване /ФУВАС/, каквото действа в обекта, предмет на оспорената ЗПАМ и спрямо които няма нормативно изискване за отпечатване на хартиен фискален бон.

Извън изложеното дотук и независимо от него, касационният съд намира, че определеният срок на ПАМ в размер на максимално установения от 30 дни е и несъразмерен по смисъла на чл. 6 АПК.

Като е достигнал до обратни изводи и е отхвърлил жалбата срещу заповедта, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и съобразно изложените по-горе мотиви, следва да се постанови друго решение, по същество на спора, изяснен от фактическа страна, с което жалбата на „ДД инвест груп 1“ ООД бъде уважена и заповедта на директора на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Разноски в съдебното производство са претендирани от касатора и с оглед изхода на спора такива му се дължат в размер на 600лв. за касационна инстанция, така както са претендирани, заплатени и посочени в списък на разноските и доказателства за плащане към него. За първоинстанционното производство се дължат разноски в размер на 53лв. за държавна такса, както са направени и претендирани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 2252/31.12.2019г., постановено по адм. дело № 2346/2019г. по описа на Административен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-428-0340959/19.08.2019г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ДД инвест груп1“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Б., кв.Славейков, бул. Я. К №8, с ЕИК 205558705, сума в размер на 653лв. /шестстотин петдесет и три лева/ за разноски в двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.