О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4095

Гр.София, 18.09.2024г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.5303 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК.

Постъпила е молба от адв. Б. Л. с искане за изменение на постановеното по делото определение №.2691/30.05.24 по чл.288 ГПК в частта за разноските; претендира се увеличаване на определеното по реда на чл.38 ЗЗД адвокатско възнаграждение и присъждане на такова съобразно Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответната страна КПКОНПИ оспорва молбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното:

Молбата по чл.248 ал.1 пр.2 ГПК е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

При определяне на дължимото възнаграждение е отчетено, че правилото на чл.38 ал.2 ЗЗД - според което съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по Наредба №.1/09.01.04, не може да бъде приложено с оглед изричния текст на решение на СЕС по дело C-438/22. Съгласно същото член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; национална правна уредба, съгласно...