Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба, подадена от началник отдел на Дирекция "Местни данъци и такси" при в дирекция „Финансови дейности и местни данъци и такси“ при О. Р срещу решение № 132 от 15.11.2019 г. по адм. д. № 160/2019 г. на Административен съд Разград, с което е изменен Акт за установяване на задължения по декларация № АУЗД 6705000256-1 от 05.04.2019 год., издаден от орган по приходите в Отдел „Местни данъци и такси” при О. Р, потвърден с Решение № 15 от 06.06.2019 год. на Началника на Отдел „Местни данъци и такси” при О. Р, с който са определени задължения за данък върху недвижимите имоти за 2017 и 2018 год. на „ПРО. Ф. К ЛУДОГОРЕЦ 1945” АД като: Вместо общо данък върху недвижимите имоти за 2017 и 2018 год. в размер на 42033.79 лв.- главница и 4149.46 лв. - лихва е определен общо ДНИ за 2017 и 2018 год. в размер на 1769.62 лв. – главница и лихва в размер на 196.64 лв.

Излагат се доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, които представляват касационни основания по смисъла на чл. 209, ал. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е приложил чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗМДТ, като излага подробни съображения в касационната жалба. Искането е за отмяна изцяло на обжалваното решение и за потвърждаване на Акт за установяване на задължения по декларация № АУЗД 6705000256-1 от 05.04.2019 г., както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна -„ПРО. Ф. К ЛУДОГОРЕЦ 1945” АД, чрез процесуалния си представител адв.. М е представила писмен отговор с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административен съд Разград е бил Акт за установяване на задължение по декларация № АУЗД 6705000256-1 от 05.04.2019 год., издаден от орган по приходите в Отдел „Местни данъци и такси” при О. Р, потвърден с Решение № 15 от 06.06.2019 год. год. на Началника на Отдел „Местни данъци и такси” при О. Р. С обжалвания акт са установени задължения на „ПРО. Ф. К ЛУДОГОРЕЦ 1945” АД за данък върху недвижими имоти за 2017 год. в размер на 15950, 07 лв. главница и лихва в размер на 2580, 81 лв. и за 2018 год. главница в размер на 26083, 72 лв. и лихва в размер на 1568, 65 лв. по декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 1400000384 от 19.02.2019 год.

За да измени оспорения акт, съдът е посочил, от една страна, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ, и е в писмена форма, също така е издаден от служител на общинската администрация, който е изрично овластен с правата и задълженията на орган по приходите със заповед на кмета на общината. Същият съдържа правни и фактически основания за издаването му. От друга страна, посочва, че съгласно чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗМДТ, се освобождават от данък парковете, спорните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди. Приел е, че за да попада един имот в обхвата на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗМДТ следва да са налице кумулативно изискуемите предпоставки, а именно имотите да са със НТП, посочен в разпоредбата - " открити обекти" по смисъла на § 5, т. 68 от ЗУТ и същите да са за обществени нужди. В настоящия случай описания в АУЗД поземлен имот и построените в него сгради, съгласно приложените по делото актове за общинска собственост /л. 143, 146 и 149/, са публична общинска собственост. Предназначението на имотите публична общинска или държавна собственост са за задоволяване на обществените нужди. Именно това тяхно предназначение ги прави публични. Първите два акта са съставени на основание чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ), съгласно който публична общинска собственост са имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет. Третият акт е съставен на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ). Съгласно тези норми описания в него имот е станал общинска собственост по силата на чл. 16, ал. 1 от ЗК, съгласно който приращенията и подобренията върху обект на концесия, върху концесионната територия или върху принадлежност, които са публична държавна или публична общинска собственост, стават собственост на държавата, съответно на общината от момента на възникването им. Съдът се е мотивирал, че след като този имот е приращение към обекта на концесията, чието предназначение е за обществени нужди, то и неговото предназначение е за обществени нужди. Съгласно чл. 2, т. 1 и т. 2 от ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ), целта на закона е развитие на качествени и достъпни инфраструктура и услуги от обществен интерес и задоволяване на обществени потребности. Именно с тази цел и процесните имоти са предоставени на концесия. Предвид посоченото е приел, че първата предпоставка - обектите да се използват за обществени нужди, е налице за всички описани в оспорения АУЗД обекти. По отношение на втората предпоставка - да имат характера на открити обекти по смисъла на § 5, т. 68 от ЗУТ, съдът, съобразно събраните по делото доказателства, е счел, че тя е налице, но само по отношение на поземления имот с идентификатор 61710.502.7260 и на обектите с идентификатори 61710.502.7260.14 и 61710.502.7260.15. По своето предназначение и начин на трайно ползване поземленият имот се използва за стадион / футболно игрище/. Останалите два обекта съобразно заключението на вещото лице по допуснатата и приета без възражения съдебно-техническа експертиза представляват зрителски трибуни на сектор „Б” и сектор „В” с помещения под трибуните, които се ползват за съблекални за спортистите, със съответните умивални душове и тоалетни; за треньори, за съдии, за делегати, за допинг контрол, за задържане, за бюфета със складове към тях и тоалетна за зрителите, за паркинг и т. н.. Съгласно мотивите на решаващия съд, това са сгради и съоръжения, които по предназначение обслужват спортното игрище т. е. свързани са с функционирането на игрището по смисъла на § 5, т. 68 от ЗУТ.

По отношение на останалите обекти с идентификатори от 61710.502.7260.1 до 61710.502.7260.13 съдът е приел, че по делото не са били събрани безспорни доказателства, че това са сгради и съоръжения, които са свързани с функционирането на спортното игрище.

Крайният извод на административен съд Разград е, че органът по приходите неправилно е определил дължим ДНИ за 2017 и 2018 година за имотите с идентификатори 61710.502.7260.14 и 61710.502.7260.15. В останалата част, е приел оспорения акт за правилен. Решението е правилно.

Независимо, че в петитума на касационната жалба е посочено, че решението се обжалва изцяло, съдейки от нейното съдържание, настоящата касационна инстанция приема, че искането е насочено срещу изменителната част от решението, която е неблагоприятна за касатора.

Съдът се е съобразил с приложените писмени доказателства, вкл. и с назначената по делото СТЕ. Правилно е приложен и материалния закон, а именно чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗМДТ само по отношение на обектите с идентификатори 61710.502.7260.14 и 61710.502.7260.15. Съобразно заключението на вещото лице, същите представляват зрителски трибуни на сектор „Б” и на сектор „В” с помещения под трибуните, които се ползват от спортисти, треньори, съдии, делегати, паркинг и т. н. Това са сгради и съоръжения, които по предназначение обслужват спортното игрище, т. е., свързани са с функционирането на игрището по смисъла на § 5, т. 68 от ЗУТ.

Първата предпоставка на чл. 24, ал. 1 т. 10 от ЗМДТ - обектите да се използват за обществени нужди, е налице за всички описани в оспорения АУЗД обекти, както правилно е посочено от съда и към които мотиви настоящата касационна инстанция изцяло се присъединява, описания в АУЗД поземлен имот и построените в него сгради, съгласно приложените по делото актове за общинска собственост, са публична общинска собственост. Предназначението на имотите публична общинска или държавна собственост са за задоволяване на обществените нужди. Актове за публична общинска собственост с № 267/03.04.2014 г. и № 290/22.06.2015 г. са съставени на основание чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ), съгласно който публична общинска собственост са имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет. Третият акт за ПОС с № 328/08.03.2018 г. е съставен на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ). Съгласно тези норми, описания в него имот е станал общинска собственост по силата на чл. 16, ал. 1 от ЗК, съгласно който приращенията и подобренията върху обект на концесия, върху концесионната територия или върху принадлежност, които са публична държавна или публична общинска собственост, стават собственост на държавата, съответно на общината от момента на възникването им. След като този имот е приращение към обекта на концесията, чието предназначение е за обществени нужди, то и неговото предназначение е за обществени нужди. Съгласно чл. 2, т. 1 и т. 2 от ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ), целта на закона е развитие на качествени и достъпни инфраструктура и услуги от обществен интерес и задоволяване на обществени потребности. Именно с тази цел и процесните имоти са предоставени на концесия.

Досежно втората предпоставка - да имат характера на открити обекти по смисъла на § 5, т. 68 от ЗУТ, съгласно който "открити обекти" за спортни дейности са терени (площадки) и оборудване, използвани за масови физически упражнения и спорт на открито: футболни, волейболни, баскетболни, хандбални, бейзболни, ръгби, миниголф и други игрища за колективни спортове, лекоатлетически писти, кортове за тенис и бадминтон, площадки и алеи за колоездене и конна езда, картинг-писти, гимнастически площадки, открити плувни басейни, открити пързалки за зимни кънки, площадки за скейтборд и ролери и други подобни, включващи и необходимите спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране - санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и други, видно от самото описание на нормата е налице. Предвид факта, че по отношение на поземлен имот с идентификатор 61710.502.7260, самият административен орган приема, че по силата на чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗМДТ следва да бъде освободен от данък недвижими имоти, защото е с трайно предназначение „стадион”, то аналогично следва, че и за спорните обекти с идентификатори 61710.502.7260.14 и 61710.502.7260.15 като неразделна част от него, не трябва да се начислява данък недвижими имоти.

В случая става въпрос за трибуни за зрители, които неизменно са свързани с функционирането на спортния комплекс – стадион и без тях би се обезсмислило предназначението на обекта. Това, че под трибуните се помещават съблекални, лекарски кабинети, паркинг, бюфет, помещения за допинг контрол, санитарни помещения и др. не променя предназначението им. В този смисъл, неоснователни се явяват доводите на касационния жалбоподател, че за помещенията находящи се под трибуните, следва да бъде начислен данък недвижим имот поради факта, че се извършва търговска дейност в бюфетите или там се намират т. нар. ВИП /т. е. не обществени, според касатора/ места за паркиране и др. Тук следва да бъде посочено, че в оспорения пред съда акт, тези помещения не са взети предвид като отделни обекти, относно тях не е начислен данък като самостоятелни обекти, не е установено същите да притежават самостоятелно предназначение.

На основание гореизложеното, следва извода, че не са налице сочените касационни основания, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разноски:

Предвид изхода от спора, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1500 лева съгласно представен списък с разноски по чл. 80 от ГПК и доказателства за изплащането им.

Воден от изложеното, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 132 от 15.11.2019 г. по адм. д. № 160/2019 г. на Административен съд Разград в обжалваната му част

ОСЪЖДА О. Р да заплати на „ПРО. Ф. К ЛУДОГОРЕЦ 1945” АД сумата от 1500 лв. / хиляда и петстотин лева/ разноски по делото за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.