Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби: Касационната жалба на "М.Ч" ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Б., община М. Т, област Б., с управител М.Ч, е подадена против решение № 33 от 09.01.2019 г., постановено от Административен съд - Бургас по адм. д. № 3371/2017 г., в частта, с която е постановено връщане на преписката на изпълнителния директор на Държавен фнд"Земеделие" за произнасяне във връзка с констатациите за наличие на други нарушения, за които следва да се определи друг размер на финансовата корекция, какъвто не е определен с процесния адм. акт. С жалбата, в съдебно заседание чрез упълномощен адв.. З и с писмени бележки се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт в атакуваната му част. Касаторът оспорва извода на съда относно необходимостта от ново разглеждане на преписката, като твърди, че не са осъществени други нарушения от земеделския производител, тъй като реализираните приходи са били по - малки от прогнозните такива, но в подписания договор не е поемано задължение прогнозните приходи да бъдат изпълнени, както и не е установена нередност, изразяваща се в неразкриването на работни места. Претендира отмяна на обжалваната част от съдебното решение и заявява искане за присъждане на направените по делото разноски с представен списък за тях.

Втората касационна жалба е подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез упълномощен юрисконсулт Панчева и с нея се обжалва изцяло горепосоченото съдебно решение, като постановено в противоречие с приложимия материален закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационнният жалбоподател развива тезата, че процесното решение за налагане на финансова корекция/РНФК/ е издадено законосъобразно при условията на Наредба № 30/2008г. и неправилно първоинстанционният съд е счел, че в случая не са установени...