Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на главен инспектор в отдел „Контрол по храните“ в Областна дирекция по безопасност на храните – гр. П. срещу Решение № 1689 от 06.08.2019 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело № 190/2019 г., с което е отменено негово Предписание № 0003441 от 23.01.2017 г. С отмененото предписание е разпоредено на Търговско производителна кооперация „Бутилираща компания Хисар“ ЕИК 000431770 да отстрани несъответствията по чл. 9, ал. 3 от Закон за храните (ЗХ); чл. 9 от Наредба за изискванията за етикетиране и представяне на храните относно допълнителната информация, определена в Приложение V на Регламент (ЕО) № 1333/2008 и чл. 7, т. 1, б. „г“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011.
Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно съдържанието на оспорения административен акт и фактите по делото. Счита за безспорно доказано, че изобразените на етикетите плодове не са в състава на напитката, както и че на етикета липсва информация относно въздействието на някои от съставките. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът – Търговско производителна кооперация „Бутилираща компания Хисар“, счита същата за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Прави подробен анализ на доказателствата по делото, на мотивите на съдебното решение и на релевантната нормативна уредба и счита за съответен на доказателствата по делото и на материалния закон извода на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че на Търговско производителна кооперация „Бутилираща компания Хисар“ е извършена проверка относно етикетирането на произвежданите от кооперацията безалкохолни газирани напитки от минерална вода. При проверката са констатирани несъответствия на съдържанието на етикетите на чл. 9, ал. 3 от Закон за храните, чл. 9 от Наредба за изискванията за етикетиране и представяне на храните относно допълнителната информация, определена в Приложение V на Регламент (ЕО) № 1333/2008 и чл. 7, т. 1, б. „г“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011. Констатациите от проверката са отразени в констативен протокол № 0034734/13.01.2017 г. и констативен протокол № 0019115 от 23.01.2017 г., въз основа на които е издадено процесното Предписание № 0003441 за отстраняване на несъответствията.
В хода на съдебното производство съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, възложена на вещо лице – технолог по хранително-вкусова промишленост и съдебно-икономическа експертиза, възложена на вещо лице – икономист със специални знания по проучването на потребителското търсене. Задачите на вещите лица са свързани с технологията на производство на безалкохолни газирани напитки и значението на картинното изображение на плод върху техните етикети.
Въз основа на заключенията на вещите лица съдът е приел, че не са налице констатираните от административния орган несъответствия, поради което предписанието е издадено в нарушение на материалния закон и го е отменил като незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно.
По делото не се спори, че оспореният акт по своята същност представлява предписание по чл. 30а, ал. 1 и 2 от ЗХ, вр. чл. 30, ал. 1, т. 4 от същия закон, които разпоредби са посочени като правно основание за издаването му. Със същото е разпоредено кооперацията да отстрани несъответствията по чл. 9, ал. 3 от Закон за храните; чл. 9 от Наредба за изискванията за етикетиране и представяне на храните относно допълнителната информация, определена в Приложение V на Регламент (ЕО) № 1333/2008 и чл. 7, т. 1, б. „г“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011.
Предписанието е издадено на основание констативен протокол № 0034734/13.01.2017 г. и констативен протокол № 0019115 от 23.01.2017 г.
При анализ на съдържанието на предписанието се разграничават следните несъответствия:
1. несъответствие с нормативните изисквания за етикетирането на храни, съдържащи оцветители - чл. 9 от Наредба за изискванията за етикетиране и представяне на храните, съгласно който при етикетирането на храни, съдържащи оцветители, посочени в Приложение V на Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните (ОВ, L 354 от 31.12.2008 г.), се включва допълнителната информация, определена в това приложение;
2. несъответствие с изискването етикетирането да не заблуждава потребителите – чл. 9, ал. 3 от Закон за храните и чл. 7, т. 1, б. „г“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (Регламент (ЕС) № 1169/2011).
Правилен е изводът на съда, че предписанието в частта относно констатацията за несъответствие с чл. 9, ал. 3 от Закон за храните и чл. 7, т. 1, б. „г“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011 противоречи на материалния закон.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от Закон за храните, етикетирането, рекламирането и представянето на храните, включително тяхната форма, външен вид, опаковка, опаковъчен материал или предмет, начин на търговско аранжиране и подредба, и наличната информация за тях в медиите не трябва да заблуждават потребителите.
Съгласно чл. 7, т. 1, б. „г“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011, информацията за храните не трябва да бъде заблуждаваща, особено като се внушава посредством външния вид, описанието или картинното изображение наличието на определена храна или съставка, докато в действителност даден естествено присъстващ компонент или обичайно използвана съставка в тази храна са заменени с различен компонент или различна съставка.
Не се спори по фактите по делото, че съдържанието на безалкохолните газирани напитки е вярно отразено на етикета и в него не е вложен натурален плодов компонент съгласно използваната технология за производство. Спорен е въпросът дали картинното изображение на плод върху етикета заблуждава потребителя относно съдържанието на напитката. И двете вещи лица са категорични, че натуралният плодов компонент от лимон, ягода, зелена ябълка и горски плодове не са естествено присъщи или обичайно използвани съставки в храна от вида „газирана безалкохолна напитка“. Вещото лице – технолог отбелязва, че наличието на натурален плодов компонент е естествено присъщо на друг вид храни – плодови напитки, в които натуралният плодов компонент се внася под формата на сокове, екстракти, концентрати, бази и други плодови продукти с определено плодово участие (концентрация). Това обаче не е обичайна практика при производството на газирани безалкохолни напитки. Вещото лице – икономист допълва, че стилизираното картинно изображение на плод е обичаен маркетингов подход при етикетирането на безалкохолни газирани напитки. Използването му върху етикет на безалкохолни газирани напитки не се асоциира от потребителя с наличието на натурален плодов компонент, тъй като потребителят свързва плодовия компонент с друг вид храни – плодовите напитки, на които е естествено присъщ. Съдът обосновано е кредитирал заключенията на вещите лица и след преценка на всички елементи от структурата на етикета и съдържащата се в него информация, е мотивирал правилен извод, че стилизираното картинно изображение на плод не въвежда потребителите в заблуждение относно съдържанието на безалкохолните газирани напитки.
Относно констатацията за несъответствие на етикетите с нормативните изисквания за етикетирането на храни, съдържащи оцветители, съдът действително не е изложил мотиви, в какъвто смисъл се съдържат оплаквания в касационната жалба. Въпреки това, с оглед забраната по чл. 227, ал. 1 АПК за повторно връщане на делото за ново разглеждане, касационната инстанция следва да реши спора по същество. В тази част предписанието също е незаконосъобразно, тъй като органът не е изложил фактическо основание за издаване на акта нито в самото предписание, нито в констативните протоколи, на които се основава. От съдържанието на представената по делото Технологична документация за несъдържащите захар безалкохолни напитки ТД-003/06 е видно какви оцветители се използват при производството на безалкохолни напитки. В приложението към ТД-003/06 е посочен примерен етикет с описание на оцветителите за различни асортименти: Е102 за лимонада, Е122 за горски плодове и ягода, следван от текста: „може да има неблагоприятни последици върху дейността и вниманието при децата“. Технологичната документация е посочена в съдържанието на констативния протокол от 23.01.2017 г., но само относно обстоятелството, че списъкът на съставките от етикетите отговаря на използваните и описани в нея добавки и ароматизанти. Фактическо основание за издаване на акта не може да бъде изведено и от другия протокол - този от 13.01.2017 г. Протокол № 0034734/13.01.2017 г. е приложен по делото и в него е посочено, че в част от етикетите на безалкохолните напитки, съдържащи оцветители, посочени в Приложение V на Регламент (ЕО) № 1333/2008, не е включена допълнителната информация, определена в това приложение. В протокола не е възпроизведено съдържанието на етикетите, по отношение на които се твърди несъответствие, нито е посочено кои от използваните оцветители попадат в Приложение V на Регламент (ЕО) № 1333/2008. В тази връзка твърдения по фактите са изложени едва в съдебното производство в писмено становище на ответника, съгласно което в газираните напитки са вложени оцветители Е-102 и Е-122, без да е указано, че това може да предизвика неблагоприятно влияние върху дейността и вниманието при децата, което е задължително именно съгласно Приложение V от Регламент (ЕО) № 1333/2008. Становището на ответника по жалбата обаче не е средство за попълване на фактическите и правни основания на оспорения административен акт. Органът трябва ясно да посочи установеното от него несъответствие, да го идентифицира чрез релевантните факти и по този начин да мотивира от фактическа страна волеизявлението си. Разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 4 ЗХ задължава органа да посочи в писмен вид конкретно установеното отклонение, а не да посочи нормативния акт, от който счита, че са налице отклонения. Само тогава актът му ще е фактически обоснован и съдът ще може да извърши контрол за неговата законосъобразност, а адресатът на акта ще може да защити ефективно правата си. За обосноваване на извода за допуснати несъответствия контролният орган не е изложил никакви фактически констатации, а се е ограничил единствено до твърдението, че не са спазени изискванията на чл. 9 от Наредба за изискванията за етикетиране и представяне на храните относно включването на допълнителната информация, определена в Приложение V на Регламент (ЕО) № 1333/2008. В административния акт не се съдържа информация относно кои точно продукти е установено, че жалбоподателят не е оформил в етикетите информацията по начина, предвиден в посочените в предписанието нормативни актове. Всеки индивидуален административен акт трябва да съдържа ясни и точни фактически и правни основания (чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК). Липсата на такива е съществено нарушение на изискването за форма и достатъчно основание за отмяна на акта.
По изложените съображения обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1689 от 06.08.2019 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело № 190/2019 г. Решението е окончателно.